Царството [calibre 1.48.0]
- Автор: Мартин Том
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Царството [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
- И знаеш ли какво? Естествено, никога не бих го казал на Гун, но донякъде съм съгласен с китайците...
След тези думи бързо се огледа наоколо.
- Разбира се, не с техните техники, насилието и потисничеството. Отвращението... Разбирам обаче тяхното отвращение и тревога. Цял Тибет е пламнала лудница. Когато китайците нахлуват, откриват наистина ужасяващи неща. Една трета от населението е по един или друг начин набъркана в тези глупости като монаси, монахини или лами, а останалата част от хората живеят във феодално робство и работят като волове за тази група суеверни магьосници. Ламите контролират умовете на селяните толкова успешно, както комунистите контролират умовете на народите.
Джек отново се огледа притеснено из помещението, оставяйки у Нанси отчетливото впечатление, че ще се озоват в голяма опасност, ако някой чуе и думичка от онова, което казва.
- Говори се, че когато нахлуват в манастирите, китайците откриват скрити мазета, пълни с древни окултни ръководства и монаси, които практикуват всякакви видове черни изкуства. Китайските войници, които си пробиват с бой пътя в манастира Шингаце през две хиляди монаси, разказват, че в пещерите под него са се провеждали животински и човешки жертвоприношения с канибалски ритуали...
Нанси се сепна.
- Хайде, Джек! Та това е само комунистическа пропаганда. Направо не мога да повярвам, че си се поддал.
- Да, сигурно в това има преувеличение, но се хващам на бас, че в разказите има и известна доза истина. Човек си задава въпроса, как може едно йерархическо монашество да бъде истински будистко? Не може, и това е истината. Будизмът представлява освобождение от егото и откъсване от земните неща. Това, което виждам в тибетската религия, е нещо подобно на военизирана теокрация, множество различни чинове и привилегии, много тайни и познания, отказани на хората. И аз наистина не разбирам какво общо имат тайните с учението на Буда или с магията. Голяма енергия или власт, или мана, или както искаш го наречи, която се контролира от върха. Така че нещо друго трябва да се е случвало в Тибет - нещо друго освен обикновения стар будизъм. Единственият проблем е, че ние, като външни хора, никога няма да научим какво. Трябва да си сигурна, че ламите също въртят пропаганда с това добро старо момче, което обикаля света, усмихва се на всеки с толкова мека и сладка...
- Удивена съм, че заемаш толкова крайна позиция - поклати Нанси глава. - Видях Далай Лама да говори, когато дойде в Сентръл Парк в Ню Йорк. Очевидно е миролюбив и просветлен човек. Той е олицетворението на будист така, както аз го разбирам.
- Да, виждам, че е използвал своето обаяние върху теб. Не те ли притеснява, че е в роднински връзки с последния Далай Лама и онзи преди него? Това не може да се нарече демокрация, нали? На мен повече ми прилича на наследствени привилегии. Искам да кажа, че съм просто селянче от Орегон, но доколкото мога да видя, цялата област е изградена върху черна магия и суеверия. Би ли повярвала, ако някой западен монах каже, че е въплъщение на Исус? Защо това изключване на неверието само защото сме в Тибет? Би ли почитала някой западен монах като божество, както е почитан Далай Лама? Ако питаш мен, става дума за масова хипноза. А ако го наречем магия, по-скоро е черна, отколкото всякаква друга.
Джек наклони бирената бутилка, изпразни последните два пръста течност и след това я стовари на масата.
- Не ме разбирай погрешно. Още в началото казах, че тези хора са способни на неща, които ние на Запад дори не можем да започнем да разбираме. Освен това подозирам, че са много по-напреднали от нас в познанието за човешкото съзнание, но от всички тях ме побиват тръпки, особено от върховните лами. И знаеш ли какво? Затова си мисля, че те всички имат нещо общо с тъмната страна.
Двамата потънаха в мълчание, а Джек държеше празната бутилка с двете си загорели планинарски ръце. След известно време той тихо каза:
- Обаче стига толкова за моите мисли. Онова, което искам да зная, е ти, Нанси Кели, какво искаш?
Тя усети прилив на адреналин.
- Какво искаш да кажеш?
- Много добре знаеш какво искам да кажа. Как така знаеш за Книгата Дзян? И защо трябваше да дойдеш в Тибет по втория начин без обичайните процедури за виза? Ти не си контрабандист на антики. И какво прави Антон действително в Пемако? Ти знаеш, нали? Или най-малкото подозираш нещо. И онзи мъж във фоайето на „Тадж Махал", той не е следил мен, нали? Искам да знам какво става!
Той настойчиво вторачи в нея своите яркосини не-премигващи очи. Тя трябваше да отговори.
- Виж, Джек, истината е, че не знам.
- Знаеш много повече, отколкото признаваш. Сигурен съм в това.