Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
прошепна нещо в ухото на майка си. Мадам Фошар кимна с безизразно лице. Беше
незначителен жест, но Остин схвана смисъла му. Двамата със Скай бяха добавени в списъка на
смъртниците заедно с Кавендиш.
Няколко минути по-късно Марсел се върна от мисията си. Емил го видя, изправи се и плесна с
ръце.
- Дами и господа, гости на Маската на Алената смърт, принц Просперо е подготвил
незабравимо развлечение, което да увенчае тазвечершното празненство.
Той даде сигнал на прислужника, който запали от мангала един факел и му го подаде. Емил
извади тържествено голям ключ от гънките на туниката си и тръгна през залата, прекосявайки
трансепта към задната част на оръжейната. Там той се спря и пъхна
ключа в ниска дървена вратичка, резбована с черепи и кости. Когато я отвори, факелът
припламна и запращя от хладния плесенясал въздух, който лъхна през вратата.
- Последвайте ме, ако смеете - каза Емил със самодоволно и зло изражение, след което се
шмугна през вратата.
Гостите с лекомислен смях взеха чашите си с вино и тръгнаха след Емил като децата от
Хамелин след Вълшебния свирач. Остин хвана ръката на Скай и не й позволи да ги последва.
- Преструвай се на пияна - каза той.
- Иска ми се наистина да бях - отговори тя. -MerdeV Змеицата идва.
Мадам Фошар се приближи грациозно и каза:
- Време е Червената смърт да си тръгне, мосю Остин. Съжалявам, че не успяхме да се
опознаем по-добре.
- Аз също. Тостът на господин Кавендиш беше много интересен - каза той, заваляйки
думите.
- Големите фамилии често са прицел на злостни клюки. - Тя се обърна към Скай. -
Маскарадът е към своя край. Мисля, че вие държите една реликва, която принадлежи на
семейството ми.
- За какво говорите?
- Не си играйте с мен. Знам, че шлемът е у вас.
- Значи вие сте изпратила онзи ужасен човек.
- Себастиан? Не, той е кученцето на сина ми. Ако това ще ви утеши, той ще бъде
елиминиран заради провала си. Няма значение, ние ще ви убедим да кажете къде се намира
нашата собственост. Що се отнася до вас, мосю Остин, трябва да се сбогуваме.
- До нови срещи! - отговори той, олюлявайки се.
Тя го погледна почти с тъга.
- Да... До нови срещи.
Придружена от антуража си от прислужници, мадам Фошар се насочи към изхода. Марсел
стоеше наблизо. Той се приближи към Остин и Скай и изкриви уста в типичната усмивка на
гангстер от филм.
- Мосю Емил ще бъде съкрушен, ако пропуснете развлечението, което ви е подготвил.
- За нищо на света! - отвърна Остин, като продължаваше нарочно да заваля думите.
Марсел запали още един факел и показа с жест вратата. Остин и Скай настигнаха шумната
тълпа от гости. Марсел вървеше най-отзад, за да е сигурен, че никой няма да се отклони.
Процесията слезе по късо каменно стълбище до коридор, широк около два метра. Навлизайки
в недрата на замъка, смехът на гостите започна да стихва. Веселото им настроение и
разговорите замряха окончателно, когато се озоваха в тунел, където стените на нивото на
очите бяха опасани с каменни лавици, отрупани с човешки кости. Емил спря пред една от тях,
взе един череп от рафта и го вдигна над главата си. Черепът сякаш се смееше, развеселен от
оригиналните им костюми.
- Добре дошли в катакомбите на замъка Фошар! -обяви Емил с бодър тон, сякаш е
екскурзовод в „Дис-ни Уърлд”. - Запознайте се с един от предците ми. Не му се сърдете, че е
малко резервиран. Не му се случва често да посреща гости.
Той подхвърли черепа обратно на мястото му, където той предизвика малка лавина от
лакътни кости, ребра и ключици. После продължи напред, подканяйки гостите си да побързат,
за да не пропуснат шоуто.
Тунелът се отвори в поредица от големи помещения с железни решетки - тъмници и стаи за
изтезания както обясни Емил. Във всяка от тях имаше запалени мангали, чиято светлина се
процеждаше през разноцветни паравани от рисувано стъкло.
Странната цветна светлина осветяваше восъчните лица на фигури, които изглеждаха толкова
живи, че никой не би се изненадал, ако помръднат. В една от стаите голяма маймуна
натъпкваше жена в комин. В друга мъж се изравяше от гроба. Явно във всяка стая беше
разиграна сцена от разказ на По.
Емил се обърна към Остин. Светлината от факелът придаваше на разядените му черти
сатанински оттенък, който напълно подхождаше на околния мизансцен.
- Е, мосю Остин, какво мислите за малкото ми шоу дотук?