Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
пусна.
- Копеле такова! - отвърна Остин. Той се подпря с ръка на стената, усетил как силата напуска
краката му, но очите му не изпускаха стрелата от арбалет на два метра от него.
Скай ахна от ужас при появата на Себастиян, но като видя какво става с Остин, тя се хвърли
напред и стисна Фошар за ръката, с която държеше пистолета. Себастиян я заобиколи отзад и
уви здравата си ръка около шията й. Въпреки че другата му ръка беше неизползваема, силата
му беше забележителна и Скай започна да се задушава.
Изведнъж Остин се изправи. Хвана бутилката за гърлото и я стовари върху главата на
Себастиян. Бутилката се счупи, пръскайки навсякъде стъкла и вино. Себастиян пусна Скай, която
падна на пода, постоя
прав няколко секунди със слисан поглед и се стовари на земята като отсечена секвоя.
Емил се дръпна, за да избегне падащото тяло, и насочи дулото на пистолета към Остин. Кърт
хвърли една тухла и го уцели в гърдите. Опита се да хване оръжието, но Фошар успя да стреля.
Изстрелът беше напосоки и куршумът уцели стената на сантиметри от главата на Остин. По
бузата му се посипаха парченца от стената, а очите му за кратко ослепяха от близкото
присветване на дулото. Остин се препъна в тухлите и падна на колене. Фошар пъргаво се
дръпна.
- Много жалко, че няма да преживеете бавната смърт, която ви бях предвидил - каза Емил. -
Но като бездруго сте на колене, защо не помолите за живота си?
- Не мисля да го правя! - отвърна Остин. Пръстите му се свиха около тънка дървена пръчка.
Той вдигна стрелата и я заби в стъпалото на Емил.
Острият й връх лесно проби позлатената пантофка. Емил нададе силен вик, който отекна в
подземието, и пусна пистолета.
Остин вече беше на крака. Прицели се в челюстта на Емил и с цялата си сила и тежест стовари
върху нея кроше, което едва не отдели главата на Фошар от раменете му. Пистолетът
издрънча на пода и Емил се сгърчи до другарчето си. Остин помогна на Скай да се изправи. Тя
държеше гърлото си с ръка и с мъка си поемаше въздух.
Той се увери, че Скай все пак може да диша, а после се наведе над мъжа с брашненото лице.
- Май Себастиян допусна виното да го замае, а?
- Емил каза, че във виното има отрова. Как...
- Оставих го да се стече по брадичката ми. Толкова старо вино сигурно има вкус на оцет.
Остин хвана Емил за глезените и го издърпа в нивата. После закопча едната гривна на
белезниците за китката на Фошар, а другата - за един пръстен в стената. Накрая свали
шутовската си шапка и я нахлузи на Фошар, като не пропусна да каже: „В името на Божията
милост, Монтрезор”.
Взе факела от стената и поведе Скай през тунела. Въпреки че се правеше на пиян, беше успял
да запомни всяка педя от пътя, по който дойдоха. Не след дълго стигнаха до тъмниците и
видяха тялото на Кавендиш. Щом ги усетиха, плъховете се разбягаха. Пухкавото лице на
англичанина беше замръзнало с отворена от ужас уста.
Остин сложи пръсти на шията му, но не усети пулс.
- Мъртъв е.
- Не разбирам. Няма кръв.
Остин прекара пръст по ръба на махалото, което едва докосваше перата по гърдите на
Кавендиш.
- Този път Фошар за разнообразие не е излъгал. Острието наистина е дървено. Само че е
пропуснал да посвети Кавендиш в шегата си. Мисля, че нашият приятел е умрял от страх.
Хайде, вече не можем да му помогнем.
Продължиха по коридора и стигнаха стръмно и тясно вито стълбище. С изкачването въздухът
ставаше все по-свеж. Озоваха се пред врата, която ги отведе на двора, и следвайки смеха,
заобиколиха замъка. Гостите излизаха през портата с решетката.
С бавна и олюляваща се походка, като на пияни, Остин и Скай настигнаха другите. Сляха се с
тълпата и минаха през портата и каменния мост. На кръглата алея отпред бяха наредени
колите в очакване на гостите, които сърдечно се сбогуваха и си пожелаваха
приятна вечер. Скоро всички си заминаха и останаха само Остин и Скай. Приближи още една
кола. Беще „Ролс Ройс”-ът на Дарне. Шофьорът явно бе сметнал че колата е на някой от
гостите. Остин отвори задната врата на Скай.
Чу някой да крещи на френски, обърна се и видя Марсел да тича по моста. Един от
прислужниците, който стоеше наблизо, чу нареждането на Марсел и застана между Остин и
колата. Охранителят тъкмо посягаше под смокинга си, когато Остин го обезвреди със силен
удар в диафрагната и изкрещя на Скай да се качва в колата. Той изтича от другата страна,
отвори със замах вратата, изхвърли шофьора навън, удари го с лакът през устата и седна зад