Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Не съм се забавлявал толкова, откакто бях в музея на мадам Тюсо.
- Ласкаете ме. Браво! Най-хубавото тепърва предстои.
Емил продължи напред. Стигна до една зала, която
светеше в червено и всички наоколо заприличаха на жертви на Алената смърт. В пода имаше
кръгъл кладенец. Над дървената плоча се поклащаше остро като бръснач махало. Върху нея
имаше вързана голяма черна птица, напълзяна от плъхове. Това беше сцена от „Кладенецът и
махалото”, където испанската инквизиция изтезава жертвата. Само че в този случай жертвата
беше Кавендиш.
- Ще забележите някои разлики в тази сцена - каза Емил. - Плъховете в тъмницата са
истински. Жертвата - също. Като същински джентълмен, мистър Кавендиш бе така мил да се
съгласи да участва в нашето малко забавление.
Докато гостите любезно ръкопляскаха, насърчавани от Емил, англичанинът се бореше с всички
сили с ремъците.
Махалото продължи да се спуска, докато стигна на сантиметри от повдигащите му се гърди.
- Той ще бъде убит! - изпищя една жена.
- Накълцан на парчета - потвърди Емил с неуместна радост. После започна да шепне. - Лорд
Кавендиш е актьор по душа. Не се безпокойте, приятели. Острието е направено от дърво. Не
бихме искали нещо да се случи на нашия гост. Но ако това ви притеснява...
Той щракна с пръсти и махалото се забави и спря. Кавендиш потръпна и замря.
Емил поведе гостите си към последната тъмница. В нея нямаше сцена, но въпреки това
помещението изглеждаше най-зловещо от всички. Стените бяха облицовани в черно кадифе,
което попиваше всяка светлина, процедила се през мътния черен параван. Атмосферата беше
извънмерно потискаща. Всички въздъхнаха с облекчение, когато Емил ги покани да продължат
по коридора. Но когато дойде ред на Остин и Скай, той препречи пътя им.
Остин се олюля като пиян и размаха шапката си.
- След теб, Гастон!
Емил беше зарязал ролята си на Просперо. Гласът му бе делови и твърд като стомана.
- Докато Марсел изведе гостите ни от катакомби-те, аз имам нещо специално за вас и
младата ви дама - каза той, вдигайки една от гънките на черното кадифе на стената. Зад
завесата се откри цепнатина в камъните, широка около шейсет сантиметра.
Остин премигна.
- Какво става? Това част от шоуто ли е?
-Да, част от шоуто е — отвърна Емил с хладна ус. мивка и извади пистолет.
Остин погледна оръжието и се засмя.
- На това му се казва шоу - рече той, подрънквайки със звънчетата на главата си.
Остин пристъпи през отвора, последван от Скай и Емил. Слязоха по две стълбища.
Температурата падна и въздухът замириса на блато. По стените лъщеше вода и капеше по
главите им. Продължиха да слизат надолу, докато Емил най-сетне им нареди да спрат пред
една ниша около метър и петдесет широка и метър и двайсет дълбока.
Мушна факелът в един свещник и дръпна парчето плат от една купчина с тухли. До тухлите
имаше мистрия и кофа с хоросан. От една ниша извади тъмнозелена бутилка вино, покрита с
прах и паяжини. Беше запушена с коркова тапа, която Емил извади със зъби, и подаде шишето
на Остин.
- Пийте, мосю Остин.
Остин гледаше бутилката.
- Може би трябва да го оставим да подиша.
- Имало е няколко века да диша - рече Фошар и посочи с пистолета си: - Пийте!
Остин се ухили глупаво, като че ли си мислеше, че оръжието е играчка. Допря гърлото на
шишето до устните си. Виното покапа по брадичката му и той го изтри с ръка. Предложи
бутилката на Фошар, но онзи отказа:
- Не, благодаря, предпочитам да остана в съзнание.
- А?
- Прекалено много неприятности ни докарахте -каза Емил. - Майка ми поръча да се отърва
от вас по най-уместния начин, за който се сетя. Добрият син
винаги слуша майка си. Себастиян, поздрави отново мис „Буше”.
От сянката се появи фигура и факелът освети бледите черти на мъжа, когото Остин беше
кръстил бледия. Дясната му ръка висеше с превръзка за шията.
- Познавате се със Себастиян - каза Емил. - Той има подарък за вас, мадмоазел.
Себастият хвърли стрела от арбалет в краката на Скай.
- Това е ваше.
- Какво става? - попита Остин.
- Във виното имаше паралитично вещество - обясни Емил. - След секунди няма да можете
да се движите, но всичките ви сетива ще продължат да функционират отлично и вие добре ще
знаете какво се случва с вас. - Той извади чифт белезници изпод пелерината и ги разклати пред
лицето на Остин. - А може би, ако кажете: „В името на Божията милост, Монтрезор”, ще ви