Изгубеният град

докато гласовете от другата страна на плета заглъхнат. Намираха се на няколко крачки от тях и

само гъстите листа ги деляха от преследвачите.

Остин знаеше, че Марсел ще повика подкрепление и че е въпрос на време да ги хванат.

Историята нямаше да има щастлив край, ако не успеят да излязат от лабиринта. Ако беше на

мястото на Марсел, щеше да заварди всички изходи.

По дяволите!

Остин удари крака си в нещо твърдо. Коленичи и изля яда си в тихи ругатни. Гневът му обаче

отстъпи място на тиха радост, когато откри, че предметът, който е сритал, всъщност е дървена

стълба, забравена от някой градинар.

Вдигна стълбата, подпря я на плета и се изкачи до плоската му повърхност. Запълзя по корем, а

острите клончета го пробождаха като пирони през шутовския костюм. Важното обаче беше, че

плетът издържа тежестта му.

Виждаха се движещи се светлини на различни места в лабиринта. Една група приближаваше

по пътеката към Скай. Той я повика тихо и й каза да се качи по стълбата. После издърпа

стълбата и легнаха върху нея. Само след секунда чуха ботуши по чакъла, тежко дишане и

шепот.

Остин изчака преследвачите да се отдалечат, после прехвърли стълбата като мост до съседната

стена от плет. Пропълзя по стълбата и я задържа, за да мине и Скай. Повториха упражнението

още веднъж.

Така можеха да излязат от лабиринта. Работеха като екип, местеха импровизирания си мост,

пълзяха по него, оглеждаха се за преследвачи и отново го преместваха. Клоните деряха

дланите и коленете им, но те не обръщаха внимание на болката.

Остин виждаше черната линия на дърветата в мрака. Оставаха им само две стени от жив плет,

когато чуха рева на хеликоптер откъм замъка. Машината летеше на стотина метра височина и

приближаваше към лабиринта. Два прожектора осветяваха земята под него.

Остин бързо премести стълбата върху следващия плет, но в бързината прецени зле

разстоянието. Когато запълзя по нея, тя се изплъзна и той падна на пътеката. Скочи на крака и

се покатери обратно при Скай. Отново намести стълбата, този път по-внимателно. Премина по

нея и Скай побърза да го последва.

Грешката им струваше ценно време. Хеликоптерът закръжа над лабиринта, а ярките му

светлини превръщаха нощта в ден. Остин се прехвърли върху последния плет и се обърна да

помогне на Скай. Кракът й се подхлъзна на едно от стъпалата и той се протегна да я издърпа.

Хеликоптерът приближаваше.

Щом Скай се озова до Остин, той спусна стълбата от външната страна на последния плет. Тя

слезе бързо по нея. Ловкостта й отчасти може би се дължеше на желанието да избегне краката

на Остин, готови всеки момент да я настъпят по ръцете. Когато и двамата

бяха на земята, Остин свали стълбата и я бутна под плета. Двамата със Скай се проснаха по очи

до нея.

В този момент хеликоптерът изрева над главите им.