Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
волана.
Включи на скорост и натисна газта. „Ролс Ройс”-ът потегли, хвърляйки камъчета зад себе си, и
поднесе, докато профучаваха покрай фонтана. Остин забеляза движение от лявата страна.
Някой тичаше към колата. Завъртя рязко волана в обратната посока. Пред фаровете изскочи
още един охранител. В ръцете си държеше пистолет.
Остин се сниши зад таблото и натисна газта до дупка. Мъжът се преметна през капака и се
удари в предното стъкло, след което се изтъркаля настрани. Стъклото се напука. След това се
строши прозорецът откъм пътническото място. Остин видя проблясване на дуло пред себе си и
чу особен звук, сякаш някой удряше с пневматичен чук по хромираната решетка. Завъртя
волана, усети удар с още едно тяло и врътна в обратна посока.
В лицето му блесна силна светлина. Не виждаше нищо през напуканото стъкло. Натисна
отново газта, мислейки си, че се е насочил към портата, но този път
ориентацията му изневери. Колата се удари в ръба на рова, подскочи във въздуха и падна във
водата. Въздушната възглавница се отвори и докато Остин се опитваше да се пребори с нея,
усети как през прозореца се стича вода. По покрива на потъващия автомобил се сипеха
куршуми, но водата ги забавяше. Остин се сви зад таблото и напълни дробовете си с въздух.
След секунда колата потъна под вода.
„Ролс Ройс”-ът заби дългата си муцуна във водата като аварирала подводница и след броени
секунди затъна в тинята и утайките, трупани с векове. Остин пропълзя пипнешком на задната
седалка, протегнал ръце като антенки на рак. Пръстите му напипаха мека плът. Скай го хвана
за китките и го издърпа до тънкия слой въздух. Той чуваше ускореното й дишане.
Остин изплю тинестата вода от устата си.
- Чуваш ли ме?
Нечленоразделният отговор май беше „да”.
Водата стигаше до брадичката му. Той протегна шия, за да държи устата и носа си над водата
и бързо изстреля инструкциите си.
- Без паника! Стой до мен! Стисвай ръката ми, когато имаш нужда от въздух. Разбра ли?
Още едно нечленоразделно гъргорене.
- Сега си поеми три пъти дълбоко въздух и задръж!
Дишайки в унисон, те напълниха дробовете си докрай, точно когато въздушният джоб изчезна
и те се оказаха изцяло под вода. Остин дръпна Скай към вратата, свали прозореца, измъкна се
през него и я изтегли след себе си. По повърхността на водата блестяха фенерчета. Двамата
щяха да са мъртви в мига, в който подадат глави. Той я хвана здраво и заплува надалеч от
колата.
Изминаха едва няколко метра, когато Скай стисна ръката му. Остин също я стисна в отговор и
продължи да плува. Скай отново размърда пръсти. Беше
осТанала съвсем без въздух. Остин се насочи нагоре към еДно тъмн0 петно. Извади глава над
водата, колкото да се подават само едно ухо и око. Марсел и хората му стреляха срещу
мехурчетата въздух, които излизаха от потъналия автомобил. Той дръпна Скай на
повърхността и тя си пое въздух със свирещ звук като повредена помпа. Остин й даде секунда
да напълни дробовете си и отново я натисна под водата.
Плувайки и излизайки само за глътка въздух, те успяха да се отдалечат от преследвачите си, но
Марсел започна да разширява периметъра на търсене. Светлините от фенерите обхождаха
целия ров. Остин плуваше близо до стената на замъка. Лявата му ръка беше протегната, за да
се ориентира по хлъзгавите камъни. Заобиколиха една от кулите и се скриха в сянката на
голям камък.
- Колко остава? - попита Скай, едва произнасяйки думите, но със здравословен гняв в гласа.
- Още едно гмуркане. Трябва да се измъкнем от рова.
Скай изруга на френски. Гмурнаха се отново, преплуваха до отсрещната страна и се подадоха
на повърхността точно под гъсталака на брега.
Остин пусна китката на Скай и се хвана с две ръце за клоните. Забивайки стъпала в процепите
между камъните по стената на рова, той се заизтегля нагоре като скален катерач под таван.
Издърпа се по корем през ръба и подаде ръка на Скай. В мига, в който и тя се озова горе,
изведнъж множество фенери осветиха храсталака.
Двамата бързо се изтъркулиха към сенките, но беше късно. Чуха се викове и стъпки. Хората на
Марсел се приближаваха и от двете страни, но не стреляха от страх да не се уцелят един друг.
Единственият
път за бягство беше гората, обграждаща замъка.
Остин се втурна към една просека между дърветата която се очертаваше на фона на
синьочерното нощно небе. В тъмнината проблясваше бледа чакълеста пътечка. Мокрите дрехи