Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
МакЛийн ги поведе натам. Озоваха се в стая, пълна с големи кръгли пластмасови съдове.
- Тук можем да говорим - каза тихо той. - Това са контейнерите, в които се съхранява
биологичният материал.
- Имат огромен капацитет! - не се сдържа Гамей.
- Трудно е да се поддържат организмите живи, далеч от естествената им среда. Затова
взимат и част от колоните. Докато се върнем на сушата, съвсем малка част от събрания
материал ще остане използваем.
- Суша ли казахте?
_ Да, събраните организми се обработват в лаборатория на един остров. Периодично
пътуваме дотам, за да разтоварим резервоарите. Не съм сигурен къде се намира острова.
МакЛийн забеляза, че пазачът ги гледа.
- Съжалявам! Бавачката излезе от летаргията си. Ще трябва да продължим разговора друг
път.
- Бързо ми кажете за острова. Това може да е единственият ни шанс за бягство.
- За бягство ли? Никакъв шанс!
- Винаги има шанс! Как изглежда този остров? МакЛийн видя, че пазачът се приближава, и
сниши
глас, от което думите му прозвучаха още по-злокобно:
- По-зле от всичко, родено от въображението на Данте.
Остин обходи с поглед стръмните стени и здравите бойници, обграждащи замъка Фошар, и
изпита огромно уважение към майсторите, които бяха редили тежките блокове. Възхищението
му обаче не трая дълго, защото ясно осъзна, че ефективната конструкция, предназначена да
държи натрапниците на разстояние, също толкова добре пречи и на тези вътре да излязат.
- Е, какво мислиш? - попита Скай.
- Така щеше да изглежда „Алкатрас”, ако се намираше на сушата.
- Какво ще правим?
Той я улови под ръка.
- Ще продължим разходката си.
При условие, че металната решетка затваряше портата, а и колата им я няма, Остин и Скай
нямаха много възможности за избор. Те продължиха да се разхождат в двора на замъка като
туристи на почивка. От време на време спираха да си побъбрят, после продължаваха. Искаха с
небрежното си поведение да заблудят всеки, който евентуално ги наблюдава.
Кораловосините очи на Остин обаче внимателно търсеха слаби места в укреплението. Мозъкът
му запаметяваше всеки дребен детайл. Когато завършиха обиколката и се върнаха там,
откъдето тръгнаха, той вече можеше да начертае точен план на целия комплекс.
Скай спря пред решетката от ковано желязо, препречваща тясното стълбище към бойниците, и
я разтърси.
- Ще ни трябват криле, за да прехвръкнем над тези
стени - отбеляза тя.
_ Оставих моите на химическо - пошегува се Остин. - Ще трябва да измислим нещо друго. Да
влезем вътре и да се огледаме.
Емил Фошар ги посрещна на терасата. Усмихна се широко и каза:
- Насладихте ли се на обиколката?
- Вече никой не строи така - отвърна Остин. -Между другото, забелязахме, че колата ни я
няма.
- А, да, преместихме я, за да освободим място за гостите, които очакваме. Ключовете бяха
на таблото. Ще ви я върнем, когато си тръгвате. Надявам се, че не възразявате.
- Не, разбира се - ухили се Остин, - благодаря, че ми спестихте маневрите.
- Чудесно! Да влезем вътре. Гостите ще дойдат всеки момент.
Емил ги въведе в замъка и след като се качиха по широкото стълбище до верандата на втория
етаж, им показа две съседни стаи за гости. Тази на Остин всъщност се оказа малък апартамент
със спалня, баня и дневна в бароков стил, с тежък плюш и позлатени елементи, които
напомняха на викториански бардак.
На леглото, покрито с балдахин, лежеше костюмът му. Почти му беше по мярка, опъваше му
само в раменете. Остин се преоблече и хвърли един поглед в голямото огледало. После почука
на вратата, свързваща апартамента му с този на Скай. Тя открехна и надникна. Като видя
Остин в костюма на шут с бели и черни квадрати и шапка със звънче, тя избухна в смях.
- Мадам Фошар има по-силно чувство за хумор, отколкото очаквах!
- Едно време учителите все ми се караха, че се държа като шут. Я да те видим тебе.
Скай влезе в стаята и се завъртя бавно като мане кенка на сцена. Беше облечена в тясно черно
трико което подчертаваше всички извивки на тялото й. На ръцете и краката си имаше пухкави
пантофи и ръкавици, а на главата - лента с две заострени ушички.
- Какво мислиш? - попита тя, като направи още един пирует.
Остин я гледаше с несдържана мъжка възхита.
- Иде ми да измяуча.
На вратата леко се почука. Беше прислужникът Мар-сел. Той изгледа Скай като лъв, зърнал
примамлива плячка, после дребните му очички се преместиха към Остин и устните му се