Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Така. Време е да се заема с мислене — каза си Денил. — Ако кралят е уредил това, значи вече е наясно, че планът му се е провалил, при положение, че похитителят е трябвало да е отвел Лоркин досега. Как ли ще реагира?
Не би могъл да направи нищо, докато не разкрием, че нещо се е случило, освен ако не разполага с друг шпионин, който да е готов да изтича за «помощ». Ами ако е така? Ако обявим, че Лоркин е разчел съзнанието на похитителя и е разкрил истината, кралят ще поиска да му го заведем. Мъжът ще претърпи някакъв инцидент и когато Амакира заяви, че човекът е бил подмамен да си мисли, че работи за краля, никой няма да може да опровергае думите му. След това той ще използва опита за отвличане като извинение да отведе Лоркин.
Ако се престорим, че нищо не се е случило, кралят ще разбере, че лъжем. Похитителят може да докаже противното“. Денил не искаше да убива мъжа. Не само защото по принцип не обичаше да убива хора, но и защото ако се разчуеше, че киралиец е убил сачаканец — особен освободен сачаканец — това щеше да наруши и без това крехкия мир между двете държави. „И накрая ще се озова в затвора, защото съм унищожил кралска собственост“.
Какво друго можеха да правят с мъжа? Да го измъкнат тайно от къщата? Тъй като Домът на Гилдията бе наблюдаван толкова плътно, че дори Изменницата не вярваше, че ще успее да се измъкне, Денил се съмняваше, че ще успеят. „Ако го убием, ще трябва да унищожим тялото без следа или да се постараем да прехвърлим вината върху някой друг. Не знам как ще се справим с първото, но сигурно ще е по-лесно за изпълнение от второто. — Той поклати глава. — Не мога да повярвам, че размишлявам върху подобни неща“.
Вниманието му бе привлечено от слабо трополене. Лоркин отпращаше първия роб към другия край на стаята. Той погледна към Денил.
— Мисля, че някой почука на входната врата.
Тъй като всички роби се намираха в господарската стая, нямаше кой да посреща посетители.
— Е, не мина много време — промърмори Денил.
— Все още не е твърде късно за социални посещения — посочи Тайенд. — Според сачаканските обичаи.
Денил въздъхна и се изправи.
— Ще отида да видя кой е.
Лоркин не изглеждаше успокоен.
— Трябва ли… да опразня стаята?
— Да, но… — „Къде да откараме робите?“
— Отведете ги в моите помещения — предложи Тайенд. — Можете да продължите с разчитането на съзнания там.
Денил погледна към самотния роб, с който Лоркин бе приключил.
— Може ли да му се вярва?
Лоркин сви рамене.
— Не е шпионин, ако това имате предвид.
— Стига ми. — Денил махна с ръка на мъжа, който забърза към него и се хвърли по очи на пода. — Изчакай всички, освен мен, да напуснат стаята, и доведи тук посетителя — нареди му посланикът.
След изненадващо кратко време Денил се оказа сам в Господарската стая. Той си пое дълбоко дъх, издиша го бавно и се приготви да посрещне групата сачакански магьосници. Долови обаче стъпките само на един човек, който колебливо застана на прага.
— Ачати! — произнесе несъзнателно Денил. — Ашаки Ачати! — додаде бързо той, както изискваше протоколът.
Челото на Ачати бе покрито с дълбоки бръчки. Той тръгна към Денил, без да сваля поглед от лицето му. „Изглежда ми разтревожен — помисли си Денил. — Всъщност дори кърши ръце!“
— Посланико Денил. — Ачати се спря на две крачки от него и отново се вгледа изпитателно в лицето му. — Трябва да ви предупредя за един заговор. Не очаквам да ми повярвате, но съм длъжен да ви предупредя. Кралят има шпионин сред робите ви. Сигурно е мъж, защото ние имаме твърде малко жени-магьосници и на тях не може да им се вярва. По някое време следващите дни той ще опита да отвлече Лоркин. Трябва да го пазите и да ограничите достъпа на робите до него. И може би, за да го разкриете, трябва да използвате онази техника за разпит, която приложихте, докато търсехме Лоркин.
Денил погледна изненадано и подозрително към Ачати. „Какво ли е замислил? Защо ни предупреждава, след като вече се е случило? Дали се опитва да ме примами да му се доверя? Дали кралят не го е изпратил, за да провери дали похитителят вече не се е задействал? Хм. Предполагам, че трябва да отвърна на играта му и да видя докъде ще ни отведе“.