Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Елизабет потрепери. Гласът му беше толкова дрезгав, толкова див, че го почувства почти като физическа ласка по сетивата си. Вагината й се стегна при порочното му предложение, болка, която не приличаше на никоя друга, такава каквато никога преди не бе изпитвала, запулсира в дълбините й. Искаше го там. Искаше да почувства езика му, галещ плътта, която поддържаше обезкосмена, чакаща, предусещаща време, когато ще познае докосването му.
— Легни — Даш се премести в долната част на леглото, наблюдавайки я съсредоточено. — Хайде, бейби. Нека ти покажа как една мъжка Порода поглъща своята половинка.
Младата жена потръпна и облиза сухите си устни, докато гладът туптеше в утробата й. Мъжка Порода. Думите изпратиха силни тръпки нагоре по гръбнака й. Не й бе известно нищо за тяхната сексуалност. Никъде не беше документирано, че по някакъв начин те се различаваха от останалите мъже. Но беше намекнато, че тяхната дива природа може да ги изпрати над ръба на човечността и да навлязат в онази непозната сфера на смесеното ДНК. Някои учени намекваха, че това може да стигне по-далеч, че мъжете могат да покажат истинските характеристики на своите животински братовчеди. Например, че при Котките може да се появи, подобен на шип, израстък. А Вълчите Породи биха могли да покажат много повече.
Това беше слух, а не факт. Но Елизабет беше повече от нетърпелива да узнае истината. Даш беше събудил една задрямала възбуда вътре в нея, която почти погълна мечтите й още преди дори да го е срещнала. Сега, когато я беше докоснал, нямаше значение дали е човек или животно. Тя трябваше да почувства докосването му, трябваше да знае какво е да я притежава.
— Своята половинка? — Елизабет се премести в средата на леглото, наблюдавайки Даш внимателно. — Кой казва, че аз съм твоята половинка?
Усмивката му беше толкова уверена, че изпрати пулсиращи тръпки по плътта й.
— О, сладурче, и двамата знаем, че си. Хайде сега, позволи ми да те любя за известно време, преди да изгубя здравия си разум и да започна да те чукам, докато и двамата закрещим.
Да. Това искаше тя. Искаше да крещи. Така да обезумее от удоволствие и желание, че нищо да не може да сдържи виковете й. Да познае и изпита наслада, за каквато само бе чувала, но никога не бе изпитвала лично.
— Мога да се справя с това — Елизабет дишаше учестено, когато легна бавно, следейки с очи как той се надвесва над нея.
Даш не й отговори. Устните му се спуснаха над нея диво, наклониха се и завладяха нейните с целувка, която разтърси Елизабет до пръстите на краката. Езикът му премина между устните й, прониквайки в устата й с преднамерено бавни движения, дразнеше нейния, карайки я да простене от незадоволен копнеж. Ръцете й се обвиха около раменете му.
Дланите му погалиха талията й и обхванаха гърдите й. Палците му описваха бавни, заплетени фигури около твърдите като камъчета зърна, докато обладаваше устата й, стенейки, когато тя се притисна нагоре и мекия й корем докосна големия му тежък пенис.
— Боже, ти ме подлудяваш — промърмори Даш, когато устните му се откъснаха от нейните и се плъзнаха по шията й, която Елизабет изви към него, и потръпна от удоволствие, когато зъбите му одраскаха кожата.
— Имам нужда от теб — тя се задъха, когато той леко гризна зърното й. — Сега, Даш.
— Не още — изпъшка мъжът, ръката му стисна връхчето на гърдата й, миг преди устните му да го покрият.
Засмука я дълбоко, стенейки срещу плътта й, езикът му се плъзна по малката пъпка, преди той де се премести и извърши същото действие на другата. После устните му се придвижиха по-надолу, ръцете му разтвориха бедрата й и ги повдигнаха, а устата му покри набъбналата, отчаяна плът на клитора й.
Усещанията избухнаха като ракета в тялото на Елизабет, когато грапавият му горещ език се раздвижи бавно върху малката перла. Тя беше на крачка от кулминацията си. Бе толкова чувствителна, че лесно можеше да намери освобождението си само от един тласък. Очевидно обаче, Даш бе решен да я измъчва.
Устата му се плъзна по-надолу и езика му погали тесния процеп на подутите й гънки. Разтвори ги леко и започна да извлича гъстите сокове в устата си, ближеше я разпалено, докато гледаше нагоре към нея между бедрата й.
— Мечтаех за това — прошепна той в чувствителната плът. — Мечтаех да се удавя в тялото ти, да поема всичката ти сладка влага в устата си, да заровя езика си силно и дълбоко вътре в теб.
И го направи. Потопи го в стегнатите дълбини на влагалището й, когато тя се изви страстно към устните му. Слаб вопъл от желание отекна около тях, когато Елизабет се опита да стисне бедра, да го задържи вътре в себе си. Но ръцете му бяха там, разтвориха я още повече, а очите му се впиха в нея над хълмчето на женствеността й.