Пред вратите на мрака [bg]

— Нататък. — Гуламендис посочи на север. — На около половин ден път.

— Ще стигнем там малко по-бързо. — Той им даде знак да застанат близко. Сандрина и Брандос се изправиха до Магнус, докато Амиранта и Гуламендис доближиха Пъг. Всички се уловиха за ръцете и след миг се озоваха на един хребет на миля северно от доскорошното си местоположение. — Не се пускайте — нареди Пъг и последва нов скок, който ги отведе на платото.

Вече виждаха издигащата се в далечината крепост. — Кой е най-добрият начин да влезем? — попита Пъг.

— Ние излязохме през главната порта — обясни Гуламендис. — Има една малка вратичка, която използвахме, без да отваряме самата порта. В двора нямаше никой, просто я отворихме, излязохме и я затворихме. Може още да е отключена.

Пъг кимна.

— Ето там — каза той и ги премести на друг хълм съвсем близо до портата. Ако някой гледаше от стената или кулата, шансовете да ги забележи бяха големи, но Пъг бе сигурен, че двамата с Магнус ще могат да се справят с всичко, което се появи откъм изоставената крепост.

Никой обаче не вдигна тревога, нито по стените или около портата се забеляза някакво раздвижване.

— Предполагам — каза Гуламендис, — че крепостта е била изоставена много отдавна и е заета от демоните съвсем наскоро. Част от нея все още е под дебел слой прах.

— Някакви следи? — попита Магнус.

— Не видяхме, нито се безпокояхме, че оставяме. След като никой не е влизал в тези помещения, едва ли ще знае дали там е трябвало да има следи, или не. Пък и не смятахме да се задържаме — добави Гуламендис.

— Логично — съгласи се Пъг.

Доближиха вратичката в огромната порта и Пъг я отвори.

— Изглежда, никой не е разбрал, че сте идвали.

Влязоха и продължиха навътре, като се придържаха към сенките. Гуламендис ги отведе до един ъгъл, от който се виждаше бараката. Нямаше никого.

Заслизаха по стълбата, но когато стигнаха подземието, откриха, че вратата е здраво залостена. Гуламендис я натисна с рамо, но тя отказваше да поддаде.

— Позволи на мен — прошепна Магнус.

Младият магьосник застана пред вратата и вдигна ръка. С едно рязко движение и една-единствена дума вратата се помръдна встрани достатъчно, за да могат да видят какво я е запречило.

— Трупове — прошепна Магнус.

Миризмата на разлагаща се плът накара дори Брандос да преглътне мъчително.

— Какво е станало тук? — попита Сандрина.

— Няма как да разберем, докато не влезем — отвърна Пъг. Говореше с нормален тон, сякаш не се страхуваше, че могат да ги чуят. — Но мисля, че демоните са решили да напуснат това място и да не взимат затворниците със себе си.