Кралят на зимата

Оуейн натисна копието. Едно единствено движение и копието потъна дълбоко в тялото на сакса. След това Оуейн извади острието от раната и тичешком излезе от кръга, за да остави кървящия пленник сам в ограденото пространство.

Уленка изпищя. Раната беше ужасна, нанесена нарочно така че да предизвика бавна и мъчителна смърт. Предсмъртните гърчове на умиращия обаче можеха да подскажат на умел гадател като Бализ или Моргана бъдещето на кралството. Бализ се размърда и се вгледа в сакса, който се олюля, притиснал с ръка корема си и се преви от ужасната болка. Нимю напрегнато се наведе напред — тя за първи път присъстваше на такова жертвоприношение, а то беше най-могъщото средство за предсказание и Нимю искаше да научи всичките му тайни. Признавам, че лицето ми се изкриви, не от ужаса на церемонията, а защото харесвах Уленка и защото като гледах широкото му синеоко лице си представях, че самият аз вероятно изглеждах така. Единственото ми утешение беше, че принасянето на Уленка в жертва щеше да му отреди воинско място в Отвъдния свят, където един ден ние двамата щяхме да се срещнем отново.

Писъците на Уленка бяха преминали в ужасни хрипове. Лицето му беше прежълтяло, той се тресеше, но още се държеше на крака и залитайки, пристъпваше на изток. Стигна до кръга от камъни. За миг ми се стори, че ще се строполи, но остра болка го накара да се извие назад и после отново се преви напред. Той се завъртя в бесен кръг, пръскайки кръв и след това направи няколко крачки на север. И тогава най-сетне падна. Тялото му се тресеше в агония, а всяка конвулсия имаше скрит смисъл за Бализ и Моргана. Моргана се приближи към жертвата, за да вижда по-добре гърчовете и потрепванията на умиращия. Няколко секунди краката му трепереха, след това червата му се освободиха, главата му се отметна назад и в гърлото му се чу клокочене. Бликна кръв, която плисна почти до краката на Моргана и Уленка умря.

Нещо в Моргана ни подсказа, че знаменията бяха лоши. Настроението на Моргана се предаде и на тълпата, която очакваше страшните предсказания. Моргана се върна при Бализ и се наведе над него. Той се изкикоти дрезгаво и непочтително. Нимю отиде да проучи кървавата следа и тялото, след това се присъедини към Моргана и Бализ. Тълпата продължаваше да чака.

Накрая Моргана отново отиде до безжизненото тяло. Тя се обърна към Оуейн, най-добрия боец на краля, който стоеше до Мордред, но всички около кръга се наведоха напред да чуят думите й.

— Крал Мордред — каза Моргана — ще има дълъг живот. Той ще води войските си в битки и ще побеждава.

През тълпата премина въздишка на облекчение. Можеше да се приеме, че знаменията бяха благоприятни, макар да съм сигурен, че Моргана не каза всичко и хората знаеха това. Малцина от присъстващите помнеха провъзгласяването на Утър за крал, когато кървавата следа на умиращия човек и неговите предсмъртни конвулсии наистина бяха предсказали славно управление. И все пак, макар и без знамения за слава, смъртта на Уленка остави някаква надежда за Думнония.