Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Но Фийби само въздъхна и свали ръка от талията й.
— Няма добри агенти. Но поне някои от тях не си проправят път, забивайки ти нож в гърба.
Хийт сякаш бе доловил опасността и приближи към тях.
— Рон бе хвърлил око на последната курабийка, Анабел, но аз успях да я грабна пръв. Забелязах колко раздразнителна ставаш, ако твърде дълго останеш без шоколад.
Тя повече предпочиташе карамела, но нямаше намерение да се впуска в спор с него пред най-големия му враг, затова взе подадената курабийка.
— Фийби, искаш ли да си я разделим?
— Пестя калории за втора чаша вино — отвърна собственичката на «Старс» и без да погледне спортния агент, се отдалечи, за да се присъедини към останалите.
— Е, докъде стигна планът ти? — попита Анабел, вперила поглед в отдалечаващия се гръб на госпожа Кейлбоу.
— Ще проработи.
— Май няма да е много скоро.
— Тактика, Анабел. Всичко е въпрос на тактика.
— Вече го спомена. — Подаде му курабийката. — На теб ще ти дойде по-добре.
Той отхапа едно парче. Младата жена чу откъм брега Джанин да казва, че трябва да дочете книгата до утре. Докато всички й пожелаваха лека нощ, Уебстър сложи нов компактдиск в уредбата и оттам се разнесе песен на Марк Антъни. Рон и Шарън затанцуваха салса на пясъка. Кевин грабна Моли и двамата се присъединиха към първата двойка. Трябваше да се признае, че стъпките им се удаваха много по-добре, отколкото на семейство Макдърмит. Фийби и Дан се погледнаха в очите, засмяха се и също се впуснаха в танца.
Пръстите на Хийт се стегнаха около лакътя на Анабел.
— Хайде да се поразходим.
— Не. И без това ни подозират. А Фийби отлично знае какво си намислил.
— Нима? — Той захвърли остатъка от курабийката в копието за смет. — Ако не искаш да се разхождаме, можем да потанцуваме.
— Добре, но трябва да танцуваш и с останалите жени, за да не заподозре някой.
— Какво?
— Моли мисли… О, няма значение. Просто пръскай щедро съмнителното си обаяние, става ли?
— Ще се отпуснеш ли?
Улови я за ръката и поведе към останалите.
Тя изрита сандалите си и се остави да я завладее духът на вечерта. Благодарение на уроците, на които Кейт я бе принуждавала да ходи, Анабел беше добра танцьорка. Или Хийт също бе вземал уроци, или беше роден танцьор, но й партнираше достойно. Що се отнасяше до светски умения, той явно владееше всички номера.
Песента свърши и младата жена зачака следващата. С плискащите на брега вълни, пращящия огън, звездното небе и плашещо изкусителния мъж до нея, това бе образец на романтична нощ. Дано да не засвирят някоя балада — това би било твърде жестоко. За нейно облекчение, следващите мелодии също бяха бързи.
Тя танцува с Дарнъл и Кевин, а Хийт — със съпругите им. След малко двойките отново се събраха и останаха така до края на вечерта. По някое време Кевин и Моли изчезнаха, за да нагледат децата. Сплели ръце, Фийби и Дан се отдалечиха по плажа. Останалите продължиха да танцуват, събличаха тениските, попиваха потните си вежди, освежаваха се със студена бира или чаша вино, докато музиката отново ги пришпорваше. Косата на Анабел прилепна към страните й. Хийт изпълни почти безупречно един пирует в стил Траволта и двамата се засмяха. Пиха още вино, събираха се, разделяха се. Бедрата им се докосваха, краката им се допираха, кръвта кипеше във вените им. Кристъл търкаше стегнатото си дупе о съпруга си като пощуряла от танците тийнейджърка. Дарнъл сграбчи съпругата си за бедрата и впи поглед в очите й. Чърмейн вече не изглеждаше толкова благопристойна и сдържана.
В небето проблеснаха искри. Парчето «Хей Йа!» на «Ауткаст» бумтеше, гърдите на Анабел се докоснаха до тези на Хийт. Тя се вгледа в полузатворените тъмнозелени очи и си помисли как малко алкохол може да бъде идеално извинение за една лудост, която обичайно никога не би сторила. На следващата сутрин винаги можеше да каже: «Боже, бях яко отцепена. Напомни ми никога повече да не пия».
Все едно да получи безплатен билет за Рая.
Някъде между Марк Антъни и Джеймс Браун, Хийт започна да забравя, че тя е негова сватовница. И когато се запътиха към бунгалото, обвиняваше нощта, музиката, твърде многото изпити бири и тези диви червеникави къдрици, танцуващи около главата й. Обвиняваше палавите кехлибарени искри в очите й, докато го подканяше да върви по-бързо. Обвиняваше закачливата извивка на устните и малките й боси нозе, изпод които хвърчаха пясъчни струи, но най-вече обвиняваше обета за временно целомъдрие, който сега му се струваше твърде строг, иначе щеше да си припомни, че това е Анабел, неговата сватовница, неговата… нещо като… приятелка.