Идеалната половинка

— С такъв човек не можеш да се шегуваш — обади се Шарън. — Няма да повярваш какви истории съм чувала от Рон.

Анабел задъвка долната си устна.

— Зная, че трябва да му кажа истината. Просто искам да издебна подходящия момент.

Кристъл изви елегантно бедро.

— Момиче, няма подходящ момент да умреш.

Чърмейн цъкна съчувствено с език.

— От днес си начело на списъка ми с тези, за които трябва да се моля.

Единствено Фийби изглеждаше доволна, а кехлибарените й очи светеха като на котка.

— Това е страхотно. Разбира се, не и фактът, че ще свършиш дните си в плитък гроб — наистина съжалявам за това — и ще се погрижа той да бъде справедливо осъден с най-голямата тежест от закона. Но умирам от задоволство, че една скромна жена е успяла да прати за зелен хайвер великия Питон.

Моли изгледа свирепо сестра си.

— Точно това е причината, поради която Кристин Джефрис не позволява на дъщеря си да преспи у вас, както отдавна я молят близначките. Ти плашиш хората. — Извърна се към Анабел. — Какво искаш от нас?

— Само да не споменавате името на Гуен пред него, това е всичко. Едва ли мъжете ще заговорят за нея, така че се надявам да ми се размине. Но ако намерите начин внимателно да им подскажете да си мълчат, без да им казвате какво съм направила, ще съм ви още по-благодарна.

— Аз гласувам да им кажем истината — възрази Фийби. — С месеци ще се смеят зад гърба му.

— Ти нямаш право на глас — сряза я Кристъл. — За нищо, което се отнася до Питона.

— Това е толкова несправедливо — подсмръкна Фийби.

Чърмейн я потупа по ръката.

— Просто си неразумна, когато става дума за него.

Откъм брега се разнесе мъжки смях.

— По-добре да се връщаме — рече Моли. — Утре имаме на разположение цял ден, за да поговорим за проблемите на Анабел, включително и за това, защо е довела тук Чампиън.

Шарън доби разтревожено изражение.

— Мисля, че е съвсем очевидно. Анабел, наистина, къде ти е умът?

— Това е просто бизнес! — възкликна виновницата за всеобщите тревоги.

— Бизнес, как ли пък не! — промърмори Кристъл.

— Хийт трябваше да се измъкне за малко от града, а аз се нуждаех от шанс да разбера защо не харесва нито една от кандидатките, с които го запознаваме. Това е, няма нищо друго.

Чърмейн погледна многозначително Фийби и понечи да каже нещо, но Моли я изпревари, като се притече на помощ на приятелката си:

— Най-добре да се върнем, преди да започнат с маймунджилъците.

Жените се обърнаха едновременно към другия край на пристана.

И застинаха на място.

Фийби първа наруши тишината.

— Добре дошли в Градината на боговете, дами — изрече с мекия дрезгав глас това, което всички си мислеха.

— Когато стоиш до тях, впечатлението не е толкова силно — заговори Шарън, а тихият й глас бе съпровождан само от нежния плисък на вълните.

— Затова пък сега няма накъде да е по-силно — замечтано изгука Кристъл.