Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Наближиха тъмното бунгало и тя се умълча. Разбира се, тази вечер не бе първият път, когато го спохождаха сексуални мисли за нея, но това беше нормалната реакция на един мъж спрямо една интригуваща жена. Като сексуален партньор Анабел нямаше място в живота му и той трябваше да се вземе в ръце.
Отвори вратата и я задържа, за да мине «съквартирантката» му. През цялата вечер смехът й бе отеквал като звън на камбанки в главата му и когато червенокосата жена докосна неволно рамото му, усети нежелан прилив на кръв в слабините си. От него се разнасяше мирис на дървесен пушек, примесен с лекото ухание на шампоан. С мъка потисна желанието да зарови лице в косата й. Мобилният му телефон лежеше на масичката, където го бе оставил преди пикника, за да не се изкушава да го използва. Обикновено щеше първо да провери съобщенията си, но тази вечер нямаше желание. От своя страна Анабел беше заета като трудолюбива пчеличка. Промуши се покрай него и запали лампата, като пътьом вдигна щорите. Отвори прозореца, за да се разхлади, после вдигна чантата си, която бе оставила на дивана, и отново я сложи обратно. Когато най-после го погледна, той забеляза върху потничето й влажно петно, където бе разляла третата си чаша вино. А той, какъвто си беше негодник, отново й я бе напълнил.
— По-добре да си лягам — заяви младата жена и задъвка долната си устна.
Той не можеше да откъсне поглед от малките прави зъби, забиващи се в розовата плът.
— Не още — чу се да казва. — Прекалено съм неспокоен. Искам да поговоря с някого.
Да докосна някого.
Но вярна на себе си, Анабел прочете мислите му и тутакси нагази в дълбокото.
— Трезвен ли си?
— Почти.
— Чудесно. Защото аз не съм.
Очите му се приковаха върху устата й, влажна като розова пъпка. Устните й се разтвориха като венчелистчета на цвете. Хийт се опита да измисли някоя цинична забележка, която да я обиди и така да се измъкне от опасната ситуация, но нищо не му хрумваше.
— А ако не бях почти трезвен? — тръсна той.
— Но ти си. Почти. — Очите й с цвят на разтопен карамел не се откъсваха от лицето му. — Ти си много самодисциплиниран човек. Възхищавам ти се за това.
— Е, някой от нас трябва да е самодисциплиниран, нали?
Тя закърши ръце. Изглеждаше прелестна — смачкани дрехи, пясък, полепнал по глезените, и този облак от разрошени блестящи коси…
— Точно така.
— А може би не.
Да върви по дяволите самодисциплината. И двамата бяха зрели хора. Знаеха какво правят. Хийт пристъпи към нея. Тя вдигна ръце.
— Аз съм пияна. Много, много пияна.
— Разбрах.
Пристъпи още по-близо.
— Изобщо не разбирам какво правя. — Тя отстъпи бързо и непохватно назад. — Напълно отцепена. Всичко е изфирясало от главата ми.
— Добре.
Той спря и зачака.
Върхът на сандала й се премести леко напред.
— Не отговарям за постъпките си.
— Отлично те разбирам.
— В момента всеки мъж ще ми се стори желан. — Още една стъпка към него. — Дори да влезе Дан, Дарнъл, Рон — всеки мъж! — мисля, че ще му се нахвърля. — Нослето й се сбърчи възмутено. — Дори Кевин! Съпругът на най-добрата ми приятелка, можеш ли да си представиш? Ето колко съм пияна. Искам да кажа… — Пое дълбоко въздух. — Ти! Можеш ли да повярваш? Толкова съм се натряскала, че всички мъже ми се струват еднакви.
— Тоест ще вземеш всичко, което ти е подръка, така ли?
О, това беше твърде лесно. С една крачка скъси оставащото между тях разстояние. Анабел преглътна с усилие.
— Трябва да съм честна.
— Съгласна си да се задоволиш дори с мен? Тесните й рамене се изправиха, но отново увиснаха.
— За нещастие, ти си единственият мъж в стаята. Ако тук беше някой друг, щях…
— Зная. Да му скочиш. — Прокара върха на пръста си по извивката на бузата й. Тя се притисна към дланта му. Хийт погали с палец брадичката й. — Сега ще млъкнеш ли, за да те целуна?
Тя примигна, гъстите мигли скриха дяволитите й очи.
— Наистина ли?
— О, да.
— Защото, ако го направиш, ще отвърна на целувката ти, затова не бива да забравяш, че аз съм…
— Пияна. Ще го запомня. — Плъзна пръсти в косата й, която от седмици копнееше да докосне. — Ти не си отговорна за действията си.
Анабел впи поглед в него.
— Казвам го пак, за да разбереш.
— Разбирам — промълви той тихо.
И след това я целуна.
Изви я към себе си — докосна гъвкавото й тяло, жарките й устни се долепиха до неговите и усети вкуса й. Къдриците й се увиха около пръстите му като копринени панделки. Той освободи едната си ръка и погали гърдите й. През дрехата зърното й настръхна под дланта му. Изкусителката обви ръце около врата му и прилепи бедра о неговите. Езиците им се преплетоха в еротичен танц. Хийт бе полудял от страст. Искаше повече, ръката му се плъзна под потничето й, за да усети голата й плът.