Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Да се изпълни със сластни въжделения, беше нещо съвършено различно.
— Той има калкулатор вместо сърце — изтъкна Моли.
— Мислех, че го харесваш.
— Обожавам го. Той проведе блестящо преговорите за Кевин с Фийби, а повярвай ми, сестра ми може да бъде истинска скъперница. Хийт е умен, никога не съм срещала някой, който да работи толкова много, би направил всичко за клиентите си и е изключително почтен и етичен, нещо, което е рядко срещано явление сред спортните агенти. Но в същото време той е възможно най-лошият кандидат за възлюбен.
— Да не мислиш, че не го зная? Този уикенд е чист бизнес. Той отхвърли всички кандидатки, с които го запознахме двете с Пауърс. Има нещо, което и двете пропускаме, и аз не мога да разбера какво е именно заради жалките минути, които ми отделя за всяка среща.
Говореше самата истина. Точно върху това възнамеряваше да се съсредоточи през този уикенд. Да надникне в глъбините на душата му, вместо да се прехласва по това, колко хубаво ухае или колко неотразими са глупавите му зелени очи.
Но Моли продължаваше да изглежда разтревожена.
— Много ми се иска да ти повярвам, но имам някакво странно усещане, че…
Каквото и усещане да имаше, не можа да го уточни, защото върху пристана отново се чуха стъпки. Двете жени се извърнаха и видяха Кристъл Гриър и Чърмейн Пруит. Кристъл приличаше на младата Даяна Рос. Днес бе привързала дългите си вълнисти коси с червена панделка в тон с триъгълното си потниче. Беше дребничка, но се държеше като кралица, а четирийсетте години ни най-малко не се бяха отразили нито на лицето й на модел с високи скули, нито на решителния характер.
Въпреки че като личности бяха диаметрално противоположни, двете с Чърмейн от години бяха най-добри приятелки. Чърмейн, облечена в консервативен ансамбъл в убито червено, състоящ се от стилна блуза и трикотажни шорти до коленете, беше пухкава, с чувствени извивки, мила и сериозна. Бивша библиотекарка и настояща църковна органистка, тя бе посветила живота си на съпруга си и на двамата си малки синове. Когато за пръв път видя мъжа на Чърмейн, Дарнъл, Анабел направо онемя. Никога дотогава не бе виждала двама души, толкова неподходящи един за друг. При все че знаеше, че този тип някога е играл за «Старс», в онези дни тя не се интересуваше много от футбол и си представяше някой консервативен мъж, каквато бе и самата Чърмейн. Вместо това Дарнъл имаше златен зъб, инкрустиран с диамант, притежаваше безкрайна колекция от слънчеви очила, а с постоянното си бърборене можеше успешно да съперничи на някоя рап звезда. Но външността често лъжеше. Повече от половината книги, обсъждани в читателския клуб, бяха препоръчани от него.
— Не мога да се нагледам на тукашното небе — отбеляза Чърмейн, като скръсти ръце и вдигна лице към звездите. — Когато живееш в града, някак си забравяш за това.
— През този уикенд те очаква много по-голяма изненада, отколкото звездното небе — самодоволно обяви Кристъл.
— Или изплюй камъчето, или замълчи — заповяда й Чърмейн. Обърна се към Анабел и Моли. — Представяте ли си, момичета, Кристъл през целия ден ме засипва с намеци за някаква необикновена изненада, която планирала. Знае ли някоя от вас за какво става дума?
Двете поклатиха глави.
Кристъл пъхна пръсти в предните джобове на шортите си и изпъчи все още щръкналите си твърди гърди.
— Ще кажа само това… След като свърша с нея, нашата госпожа Чърмейн ще се нуждае от малко терапия. А колкото до останалите… Бъдете готови!
— За какво? — заинтересува се Джанин, която приближи заедно с Шарън Макдърмит и Фийби, която се бе преоблякла в розово яке с качулка и долнище на анцуг в същата цветова гама и държеше в ръка чаша с шардоне. Джанин, с преждевременно посивялата си коса, ръчно изработени бижута и дълга до глезените лятна рокля, щампована с китайски мотиви, бе преживяла трудна година: смъртта на майка си, рак на гърдата и творческа криза. Приятелството й с членовете на читателския клуб бе всичко за нея, най-важната опора в живота й. Когато беше болна, Анабел и Чърмейн й носеха храна, търчаха по различни задачи. Фийби й уреди ежедневни масажи и всеки ден й се обаждаше. Кристъл се грижеше за градината, а Моли постоянно й мърмореше да започне да пише нова книга. Шарън Макдърмит, която най-добре от всички умееше да изслушва събеседниците си, стана нейна довереница. След Моли, Шарън беше най-добрата приятелка на Фийби и ръководеше благотворителната фондация на «Старс».
— Очевидно Кристъл има тайна — обобщи Моли, — която, както обикновено, ще разкрие, когато реши, че е готова.