Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Смяташ да ми провалиш уикенда, така ли? — попита мъжът тихо.
Е, имаше основания да я подозира, така че не би трябвало да се обижда, но при все това се засегна.
— Такова ли ти е мнението за мен?
— Исках само да се уверя, че сме от един отбор.
— Твоят отбор.
— Моля те единствено да не ме саботираш. Аз ще се погрижа за всичко останало.
— О, не се и съмнявам — подметна тя язвително.
— Каква оса те е ужилила днес? Цял следобед се заяждаш.
Вътрешно Анабел остана доволна, че го е забелязал.
— Нямам представа за какво говориш.
— И не само този следобед. Щом ме видиш, не пропускаш възможност да ме жегнеш. Лично ли е, или е символ на отношението ти към мъжете като цяло? Аз не съм виновен, че бившето ти гадже е решило да се прехвърли в женския отбор.
Добре. Сега вече наистина я вбеси.
— Кой ти каза?
— Не знаех, че е тайна.
— Всъщност не е. — Моли не би казала нищо, но Кевин още не можеше да преглътне стореното от Роб, което го превръщаше в най-вероятния заподозрян. Анабел бутна обратно под масата един от столовете. Нямаше да говори с Хийт за бившия си годеник. — Съжалявам, ако съм била рязка или груба — промърмори сприхаво, — но ми е трудно да разбера хора, за които работата е центърът на живота им, при това за сметка на личните отношения.
— Нали тъкмо заради това ме доведе тук. За да поправя това положение.
По този въпрос беше прав.
— Ще вървим ли? — попита Хийт и посочи към вратата.
— Защо не? — Анабел отметна коса и с маршова стъпка мина гордо покрай него. — Време е за операция «Близане на задници».
— Отлично! Точно такова отношение приветствам.
* * *
Дървата в огъня пращяха и пръскаха искри в небето. Върху масата за пикник бе останала само чиния с шоколадовите курабийки, които Моли бе изпекла тази сутрин за тях в кухнята на пансиона. Млада съпружеска двойка се грижеше за лагера, но когато идваха, двамата с Кевин винаги им помагаха. Храната беше много вкусна: пържоли на скара, печени картофи и най-разнообразни сосове, печени шайби сладък лук и салата със сочни парчета круша. Кевин и Моли бяха оставили децата при семейството, което ръководеше лагера, никой нямаше да шофира на връщане, така че виното и бирата се лееха като пълноводни реки. Хийт беше в стихията си — бъбреше весело и очароваше жените, а с мъжете бе пръв приятел.
Той е истински хамелеон, помисли си Анабел. Умее да се нагажда във всяка среда. Тази вечер всички, освен Фийби, се радваха на компанията му, но дори и тя се ограничи само с няколко отровни погледа.
Когато от старата музикална уредба се разнесоха звуците на валс, младата жена се отправи към пустеещия пристан. Но тъкмо когато започна да се наслаждава на уединението си, чу зад гърба си решително потропване на приближаващи токчета. Обърна се и видя Моли да крачи към нея. С изключение на наедрелия от бременността с Дани бюст, тя беше все същото скромно и прилежно момиче, с което Анабел се бе запознала преди десет години в курса по сравнителна литература. Тази вечер кестенявата й коса бе прибрана назад с шнола, а от ушите й висяха миниатюрни сребърни обици с формата на морски костенурки. Носеше пурпурен седем осми панталон с блузка в тон и колие, изработено от макаронени охлювчета.
— Защо не отговори на обажданията ми? — попита тя недоволно.
— Извинявай. При мен всичко се обърка. — Може би щеше да успее да отвлече вниманието на приятелката си. — Помниш ли, че ти разказах за един мой клиент хипохондрик? Запознах го с жена, която…
— Не ме занимавай с твоя хипохондрик. Какво става между теб и Хийт?
От прашасалата торба с артистични умения Анабел успя да извади само физиономията на пълната невинност — разтвори широко очи и премигна смаяно.
— За какво говориш? Между нас има единствено бизнес.
— Не на мен тия. Твърде отдавна се познаваме, за да можеш да ме заблудиш.
Анабел заряза смаяната невинност и превключи на смръщени вежди.
— Той е най-ценният ми клиент. Знаеш какво означава това за мен.
Но Моли не клъвна.
— Видях те как го гледаш. Все едно е хазартен автомат с изписани на челото му три седмици. Ако се влюбиш в него, заклевам се, че никога няма да ти проговоря.
Анабел едва не се задави. Знаеше, че приятелката й е подозрителна, но не беше очаквала такъв открит сблъсък.
— Да не си се побъркала? Като оставим настрани факта, че се отнася с мен като с некадърна слугиня, аз никога няма да се влюбя работохолик, особено след това, което ми се наложи да преживея със собственото ми семейство.