Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
Приглушен немощен вик разкъса обгърналата го мъгла. Тя потрепери и притисна длани в гърдите му. Той се отдръпна.
— Анабел?
Младата жена се взря в него с плувналите си в сълзи очи, подсмръкна, а ъгълчетата на меката розова уста се отпуснаха разочаровано.
— Ех, ако наистина бях пияна — прошепна тя.
13.
Анабел чу въздишката на Хийт. Онази целувка… Беше сигурна, че ще се целува страхотно: властен и покоряващо страстен, господар и командир, владетел на кралство, водач на орда. И нямаше защо да се тревожи, че само да му обърне гръб и този мъж ще нахлузи обувки на високи токчета. Но това не оправдаваше глупостта й.
— Аз… аз предполагам, че притежавам повече самодисциплина, отколкото си мислех — изрече тя с пресекващ дъх.
— Божичко, а аз направо си умирам от щастие, че го осъзна.
— Не мога да захвърля всичко на вятъра заради две минути пръхтене.
— Две минути? — възкликна той негодуващо. — Ако си мислиш, че не мога по-дълго да…
— Недей!
Прониза я болезнена вълна. Искаше само да се мушне в леглото и да се завие през глава. Не й пукаше за бизнеса, живота й, самоуважението. Беше готова да се откаже от всичко заради мимолетната наслада.
— Хайде, Тинкърбел! — Хвана я за ръката и я повлече към кухнята. — Да отидем на разходка, за да поохладим страстите.
— Не искам да се разхождам! — тросна се тя.
— Добре. Тогава да се върнем към предишното си занимание. Докато се отдръпваше, Анабел осъзнаваше, че е прав. Ако действително искаше да възвърне самоконтрола си, това не можеше да чака до утре. Трябваше да го направи сега.
— Добре.
Хийт сграбчи фенера, висящ до хладилника, и тя го последва послушно. Поеха по една пътека, застлана с мек килим от борови иглички. И двамата не отрониха нито дума, дори когато пътеката ги изведе до малка, окъпана от лунната светлина пещера, където няколко варовикови камъка лежаха до самата вода. Младият мъж изключи фенера и го остави върху една усамотена маса за пикник. Пъхна ръце в задните джобове на шортите си и приближи до водата.
— Зная, че искаш да придадеш на случилото се по-голямо значение, отколкото има, но не го прави.
— Какво се е случило? Вече забравих.
Докато вървеше към водата, Анабел старателно спазваше дистанция помежду им, но се спря на около три метра от него. Топлият въздух ухаеше на блато, а светлините на близкия град Уинд Лейк проблясваха вляво от нея.
— Ние танцувахме — продължи той. — И малко се повъзбудихме. Какво толкова?
Тя заби нокти в дланите си.
— Що се отнася до мен, нищо не се е случило.
— Случи се, и още как! — Той се извърна към нея и твърдите нотки в гласа му й подсказаха, че кълбото на Питона се развива. — Зная какво си мислиш, но това не е някакъв непростим грях.
Крехкото й самообладание се пропука.
— Но аз съм твоята сватовница!
— Точно така. Сватовница. Не си давала хипократова клетва, за да получиш сертификата си.
— Много добре знаеш какво имам предвид.
— Ти си свободна жена; аз съм свободен мъж. И няма да настъпи краят на света, ако довършим започнатото.
Анабел не можа да повярва на ушите си.
— Но ще бъде краят на моя свят.
— Точно от това се боях.
Нехайният му тон, в който се прокрадваха раздразнени нотки, окончателно я извади от равновесие и тя направо му се нахвърли.
— Изобщо не биваше да те вземам със себе си този уикенд! Още от самото начало знаех, че идеята не е добра.
— Идеята беше страхотна и нищо лошо не се е случило. Ние сме двама здрави, разумни, зрели и необвързани хора. Беше ни забавно заедно и не се опитвай да го отричаш.
— Да, добре, аз съм страхотен приятел.
— Повярвай ми, тази вечер не съм мислил за теб като за приятел.
Това я свари неподготвена, но тя бързо се окопити.
— Ако наоколо имаше друга жена, това никога нямаше да се случи.
— Изплюй камъчето и не увъртай!
— Стига, Хийт! Аз не съм дългокрака блондинка с пищни форми. Просто бях подръка. Дори бившият ми годеник никога не ми е казвал, че съм секси.
— Бившият ти годеник си слага червило, така че на твое място не бих го взел присърце. Повярвай ми, Анабел, ти си много секси. Тази коса…
— Само не започвай с косата ми. Така съм се родила, ясно ли е! Все едно да се подиграваш на някой с белег по рождение.
Тя го чу как въздъхна.
— Тук става дума за обикновено физическо привличане, породено от лунната светлина, малко танци и твърде много алкохол — рече той. — Съгласна ли си с мен?