Идеалната половинка

— Няма да съм аз — отсече Шарън.

Фактът, че Рон Макдърмит бе най-ниският от мъжете край огъня и се бе самопровъзгласил за ексцентрик, ни най-малко не намаляваше сексуалната му мегаватова мощност, още повече че умело подбраните му слънчеви очила го превръщаха в пълно копие на Том Круз.

Един по един женските погледи се насочиха към Хийт. Строен и гъвкав, с волева брадичка и златисти отблясъци от огъня в кестенявите коси, той стоеше точно в средата на този елитен отряд от воини, едновременно един от тях и някак си настрани. Беше по-млад и суровият му характер се бе изградил не на футболното игрище, а на масата за преговори, но това не го правеше по-малко властен. Той бе човек, с когото не можеш да не се съобразяваш.

— Тръпки ме побиват, като гледам как идеално се вписва сред останалите — отбеляза Моли.

— Това е любимият номер на неживите — измърмори ехидно Фийби. — Шейпшифтърите променят формата си и се превръщат в това, което хората искат да видят.

Анабел сподави непреодолимото си желание да го защити.

— Харвардски умник, с лустросани маниери на джентълмен и обаяние на провинциален гамен — обобщи Чърмейн. — Точно заради това младите момчета се избиват да подписват договори само с него.

Фийби потупа с върха на маратонката си по дъските на пристана.

— Има само една полза от тип като Хийт Чампиън.

— Хайде, пак се започва — промърмори Моли.

— Става за тренировъчна мишена — изви презрително устни сестра й.

— Престани! — избухна Анабел.

Всички се вторачиха слисано в нея. Младата жена отпусна юмруци и побърза да бие отбой.

— Искам да кажа… аз имам предвид… Ако един мъж каже нещо подобно за жена, ще го хвърлят в затвора. Затова не смятам… ами… не мисля, че една жена трябва да говори такива неща за някой мъж.

Фийби изглеждаше очарована от протеста на брачната посредничка.

— Виж ти, Питона се сдоби със защитник.

— Аз просто изказвам мнението си — смънка Анабел.

— Тя има право — обади се Кристъл и закрачи към брега. — Трудно е да се възпитат момчета с добро самочувствие, а подобни изказвания никак не помагат.

— Вярно е. — Фийби прегърна брачната агентка през кръста. — Аз също имам син и не би трябвало да забравям това. Просто… съм малко притеснена. Имам по-голям опит в общуването с Хийт, отколкото ти.

Загрижеността й бе искрена и Анабел омекна.

— Наистина няма защо да се тревожиш.

— Трудно ще бъде. Чувствам се виновна.

— За какво?

Фийби забави крачки и двете изостанаха от останалите. Потупа Анабел по същия начин, по който потупваше децата си, когато беше обезпокоена.

— Опитвам се да намеря тактичен начин да го кажа, но не мога. Разбираш, че той те манипулира, за да се добере до мен, нали?

— Не можеш да го виниш, че се опитва — отвърна тихо Анабел. — Той е добър агент. Всички го казват. Може би е време да заровите томахавките.

Съжали за думите в мига, в който ги изрече. Не знаеше нищо за това как работят вътрешните механизми на НФЛ и не би трябвало да учи Фийби как да управлява империята си.