Господарят на дъжда [bg]

— Какво да направя?

— Нищо, докато някой не се опита да те вербува. Тогава там ще трябва да решаваш. Ако не желаеш да се замесваш, просто им откажи и предложи да върнеш парите, ако искат. Сигурен съм, че ще откажат.

— Кой ще се опита да ме вербува?

— Соренсън, Прокопиев, има голям избор. Доколкото знаем, системата им има строга йерархия. Дори да се присъединиш към тях, сигурно ще са ти нужни години, докато разбереш кой е главният, ако изобщо някога узнаеш.

Асансьорът спря. Капризи дръпна решетката и при тях се качиха неколцина униформени.

Когато се качиха в колата, Фийлд попита:

— Кой е откраднал доклада за отпечатъците?

— Някой от конспираторите. Няма значение кой.

— Грейнджър обаче е главният, нали?

— Това е само предположение, Фийлд.

— Да, но…

— Казах ти само какво мислим. Сам си вади изводите. — Капризи се наведе към шофьора. — Улица „Вагнер“ седемдесет.

Фийлд се загледа в едно момче, което упорито предлагаше вестници на минувачите. В краката му лежеше просяк, преструваше се на изпаднал в безсъзнание.

— Мислиш ли, че новият комисар ще е Маклауд?

Капризи го погледна, понечи да каже нещо, но явно се отказа и отговори само:

— Не знам. Времената са тежки за него.

— Тази сутрин изглеждаше разсеян.

— Лу вече е основният ни заподозрян. Ще се опитаме да го притиснем. Ако се уплаши, ще издърпа ушите на онези членове на Съвета, които са му задължени, каквито вероятно са повечето. Те ще поискат обяснения от Маклауд и затова той трябва да внимава. В Съвета обаче има и хора, които не желаят да търпят повече Лу. Затова ако Маклауд успее да го обуздае или още по-добре, да го разобличи, те ще застанат на негова страна. — Капризи се усмихна. — Той иска да отърве града от Лу, но ако сега се провали, това ще е краят му.