Господарят на дъжда [bg]

Отново настъпи мълчание. Изказването на Маклауд бе прозвучало като официална реч. Началникът изглеждаше по-замислен от обикновено и Фийлд се почуди дали вече не крои планове за времето след скорошното пенсиониране на комисаря.

Възрастната китайка донесе две чаши чай върху очукан поднос. Фийлд си спомни изящните сребърни съдове в Спортния клуб и у Доналдсън. Макар че чаят бе твърде горещ, от аромата му се почувства малко по-добре.

— Сега е сряда — каза Капризи. — Пратката, спомената в бележника на Лена, тръгва в събота.

— И какво? — попита Маклауд.

— Знаем, че по някаква причина Лена е записала тази пратка, но след това губим следата.

Капризи отново погледна Фийлд.

— Шевни машини ли казвате? — уточни Маклауд.

— Да.

— Не виждам връзката.

— Нито пък ние. — Чен взе цигарата на Фийлд и я смачка; притвори очи, когато димът обгърна лицето му. — Капитанът на кораба още го няма. Машините са произведени от фирма за електроуреди. Не виждам нищо необичайно в тях. Това са просто… шевни машини.

Китаецът отново сложи ръце в джобовете си.

— Директорът англичанин ли е? — попита Маклауд.

— Шотландец.

Маклауд присви очи, сякаш подозираше, че му се подиграват.

— И фабриката е на „Фрейзърс“, така ли?

— Да — отговори Капризи.

— Фийлд може да ни уреди среща с Чарлс Люис. — Маклауд го погледна и за пръв път от идването му се усмихна. — Спокойно, човече, шегувам се.

Капризи отпи глътка чай и измърмори:

— Трябва да говорим с Люис.

— Трябва да разберем къде са живели тези жени — тросна се Фийлд.

Другите трима го изгледаха, изненадани от резкия му тон.

— Всичко по реда си — настоя американецът.

— Можем да пратим цивилни да разпитват по къщите.

— Улица „Жофр“ е дълга поне четири километра. Освен това мислиш ли, че французите ще търпят английски детективи да разпитват по къщите? — възрази Капризи. — Успокой се, всичко по реда си.