Господарят на дъжда [bg]

Фийлд се върна в общежитието на улица „Картър“.

Общото помещение беше празно. Той отиде при телефона, набра централата на участъка и поиска да го свържат с Марецки. Изчака десетина позвънявания и тъкмо смяташе да затвори, когато руснакът се обади.

— Фийлд на телефона.

Марецки беше задъхан.

— Трябва да ми помогнеш.

Руснакът пак не отговори.

— На първи май е била убита друга рускиня и още една на трийсет и първи март. И двете са живели на улица „Жофр“.

— Зает съм.

— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна. Мисля, че и двете са били собственост на Лу.

— Наистина нямам време.

— Марецки, не ме занасяй. В пълно затъмнение съм… Според Капризи имаш връзки в жандармерията. Трябват ми само адресите на двете жени, за да потърсим зависимостта в убийствата.

— Капризи знае процедурата за искане на информация от жандармерията.

Последва дълго мълчание.

— Ирина Игнатиева е била убита в края на март. Наталия Симоновна — на първи май. Лена Орлова — преди три дни. Както сам твърдеше, има зависимост.

— Благодаря за сведението, детектив.

— Ще има нова жертва.

— Да, ще има.

— С нищо ли не можеш да помогнеш? Сам каза, че ще има още много жертви.

Марецки въздъхна:

— Защо си толкова загрижен за това, Фийлд? Заради симпатия към рускините като цяло или заради определена жена.

— Марецки…

— Днес срещнах Капризи.

Фийлд мълчеше.

— Надявам се, че не е имала глупостта да те насърчи по някакъв начин.

— Не знам за какво…

— Не ме мисли за глупак.

— Искам да спра тези убийства.

— Преди тя да пострада.

— Моля те, Марецки.

— Наистина се надявам, че Наташа не те е насърчила, Фийлд, защото ако го е направила, и двамата сте глупаци. Ако не го е направила, значи си обсебен от маниакална идея и трябва да се върнеш в реалността, преди да пострадаш или да навредиш на другиго.

— Чуй се само.

— Виждал съм такива случаи и преди, Фийлд, и винаги свършват зле.

— Просто имам нужда от помощ.

— Трябва да се пазя, тя също. И ти внимавай. Послушай хората около теб и не упорствай.