Господарят на дъжда [bg]

Ежедневието му преминава като по часовник. Ръководи бизнеса от къщата на „Вагнер“. От улицата не се виждат телохранители, но в коридора винаги има четирима плюс онези в сградата за прислугата. Общо петнайсет-двайсет телохранители, които дежурят на смени.

Всеки ден излиза точно в един часа. Малко преди един колата спира пред къщата. Шофьорът стои вътре. Вратата на къщата се отваря и четирима телохранители слизат бързо по стълбите. Въоръжени са с автомати „Томсън“. Обкръжават колата и наблюдават улицата. Началникът на охраната Иван Григориев винаги стои най-близо до вратата. Когато се увери, че е безопасно, той влиза и след една минута ескортира Лу до колата. Лу върви бавно. Потеглят към Нантао.

Отиват в чайна „Върбата“ на улица „Яофън“, в чиято кухня Лу е работил при първото си идване в Шанхай. Там има лична стая. Двама телохранители претърсват посетителите на входа. Други двама застават в края на коридора, пред вратата на стаята. Григориев стои вътре, но след четирийсет минути отново излиза, за да огледа улицата. Точно в два часа Лу излиза от чайната. Колата спира на не повече от три метра от входа.

Връщат се в къщата между два и пет и два и десет. Лу влиза и остава там. Три-четири пъти седмично излиза вечер. Отива в „Маджестик“ или друг нощен клуб. Понякога в някой частен клуб или резиденция. Обикновено се прибира към три-четири часа през нощта.

Фийлд сгъна доклада и го прибра в джоба си.

— О, ето го паркетният лъв — обяви Капризи, когато младежът влезе в Криминалния отдел. — Забелязали са те да излизаш от Клуба по езда със съпругата на градския секретар.

— Тя ми е леля.

— Да, бе.

Маклауд се усмихна подигравателно и подръпна верижката си. Фийлд чу шумолене зад гърба си и се обърна. Чен стоеше зад него с ръце в джобовете на шлифера си и изражение, което би могло да означава всичко, от добронамереност до открита враждебност.

— Отпечатъците изчезнаха — съобщи им Фийлд.

Капризи се намръщи.

— Както ти казах, резултатите бяха излезли и когато дойдох след мача, бяха на бюрото ми. Отидох в тоалетната и когато се върнах… вече ги нямаше.

Тримата мъже се втренчиха в него.

— Оригиналите са изчезнали от лабораторията, а Елис отишъл да си кара отпуската в Сан Франциско и щял да се върне есента.

— Да не си ги забутал някъде? — попита Маклауд.

— Не.

— Нямаше ли бележка, че някой ги е взел?

— Не.

Последва ново мълчание, изпълнено с подозрение. Фийлд реши да не дава повече обяснения.

В помещението влезе възрастна жена с престилка и се поклони ниско. Спря пред Чен и попита на английски дали някой иска чай. Фийлд и Капризи кимнаха. Другите двама отказаха.