![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Вярно е.
— Ако някой руснак, който не е тукашен гражданин, промени адреса си, трябва да ви уведоми, нали?
— На теория, да.
— Повечето го правят, нали?
— Нямат причина да не го правят.
— Добре, ще ви дам две имена. Имам нужда спешно да ми намерите адресите им.
Жената сложи очилата си и погледна в бележника му.
— Знаете ли кога са пристигнали тези жени?
— Не.
— Не знаете дори през коя година?
— Съжалявам, но нямам информация.
Тя въздъхна:
— Търсенето ще отнеме два-три дни, господин Фийлд.
— Три дни?
— Знаете ли колко хора идват тук всяка година?
— Хиляди.
— Някои години над сто хиляди. — Тя отново погледна имената. — Да предположим ли, че са дошли след 1918?
— Да. Вероятно след 1920, но да предположим осемнайсета, за да се презастраховаме.
— Може ли да взема страницата. — Тя откъсна листа с имената. — Оставете ми телефонния си номер.
Фийлд й го написа и попита:
— Не може ли да стане по-бързо? Тези жени са били убити и информацията ми е крайно необходима за изясняването на друг подобен случай.
— Ще се постарая. Все пак не мога да обещая, че ще стане за по-малко от три дни.
Той излезе от чакалнята, хвана се за дървения парапет на стълбището и опря глава на стъклото на прозореца; загледа се в колите, пълзящи като мравки по „Бънд“. Беше изпълнен с ярост.
Даде израз на гнева си след двайсет минути на улица „Жофр“, когато Сергей Станиславович открехна вратата и се опита да я затвори, когато го видя.
Фийлд блъсна вратата с все сила и руснакът се строполи на леглото. Кърпата, която бе увил около кръста си, падна.
Една гола китайка изпищя, скочи от кревата и се опита да се прикрие. Не изглеждаше на повече от петнайсет.
Фийлд се извърна и ги погледна едва когато се облякоха. Момичето избяга от стаята.
— Така, Сергей — каза полицаят, когато затвори вратата след нея. — Ще ти задам още няколко въпроса и ако се опиташ да ме излъжеш, горчиво ще съжаляваш. Ясно ли е?
Адамовата ябълка на руснака се размърда силно. Фийлд вдигна цигулката на Сергей, постави я внимателно на пода, седна на облегалката на дивана и кръстоса крака. Наблизо имаше пепелник, спринцовка с две дълги игли и проста лула за пушене на опиум.
— Ирина Игнатиева и Наталия Симоновна.
Очевидно имената бяха познати на Сергей.
— Разкажи ми за тях — подкани го.
— Не ги познавах.
— Напротив.
— Не… не.
Фийлд се изправи и пристъпи към руснака.
— Наталия… втората, не, но Ирина…
— Познавахте ли се?
— Не, но…
— Но какво?
— Лена я спомена веднъж.
Сергей отиде при леглото и се наведе, за да си вземе цигара.
— В каква връзка? — попита Фийлд.
— В какво…
— За какво говорехте?
Сергей го изгледа объркано.
— Защо Лена спомена името й?
— Била е от момичетата на Лу.
— Ирина ли?
— Да.
— Ирина Игнатиева?
— Да.
Младият англичанин се замисли, после попита:
— Какво каза Лена за нея?
— Каза, че чула за нея, че живеела във Френската концесия… Искаше да види какви други момичета има Лу и се интересуваше дали я познавам.
— Познаваше ли я?
— Не.
— Къде живееше Ирина?
— Не знам. Дотогава не я бях чувал.
— Какво друго каза Лена за нея?
— Това беше. Искаше информация, но аз не можах да й дам.
— Къде живееше Ирина?
— Не знам.
— Живяла е на тази улица. На кой номер?
Руснакът се разтресе силно и на Фийлд му се стори, че ще припадне.
— Лу имаше ли други рускини?
— Сигурно.
— Кои?
— Не знам.
— Наташа Медведева?
— Да.
— Нея я познаваш.
— Покрай Лена.
— И от „Маджестик“.
— Да.
— Лена споменавала ли е други?
Сергей всмукна силно от цигарата и промълви:
— Не.
— Значи знаеш за Ирина, Лена и Наташа. Никога не си чувал за Наталия Симоновна, така ли?
Руснакът отново поклати глава и Фийлд реши, че този път казва истината.