![Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/4/zamkt-na-lord-valntajn-lord-valentine-s-castle-bg-download.jpg)
Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
— Я гледай! — възкликна Залзан Кавол. По лицето му премина хладният блясък на алчността. — Преди време и аз чувах такова нещо. Но никога не ми е идвало наум да проверя дали е вярно.
— Ще го провериш без мен! — извика Слийт внезапно.
Скандарът го погледна.
— А?
Слийт изглеждаше много измъчен, като че цял следобед бе изпълнявал номера си на сляпо жонглиране. Устните му бяха опънати и безкръвни, очите му — вторачени и неестествено бляскави.
— Ако отидете в Илиривойн — заяви той раздразнено, — аз няма да дойда с вас.
— Напомням ти за договора ни — каза Залзан Кавол.
— Въпреки това. Нищо в него не ме задължава да дойда с вас в територията на метаморфите. Имперският закон е невалиден там и нашият договор ще загуби сила в момента, когато влезем в резервата. Аз не обичам преобразяващите се и не искам да рискувам нито живота, нито душата си в тяхната провинция.
— По-късно ще поговорим за това, Слийт.
— И по-късно отговорът ми ще бъде същият.
Залзан Кавол огледа наобиколилите го.
— Стига по този въпрос. Загубихме тук няколко часа. Благодаря ви за помощта — каза той студено на Лизамон Хълтин.
— Желая ви доходно пътуване — каза тя и изчезна с добичето си в гората.
Тъй като бяха пропилели толкова много време поради преградения път, Залзан Кавол реши фургонът да се движи през нощта, противно на обичайната му практика. Валънтайн, изтощен от продължителния бяг и от няколкочасовото жонглиране и все още чувствайки някаква леност от плода дуика, който бе ял, заспа седнал в задната част на фургона и не усети нищо повече чак до сутринта. Последното, което чу, беше един оживен спор дали да рискуват да навлязат в територията на метаморфите. Делиамбър изтъкваше, че опасностите в Илиривойн са преувеличени от мълвата, Карабела отбеляза, че Залзан Кавол ще има право да даде под съд Слийт, комуто това ще струва скъпо, ако наруши договора си, а Слийт твърдеше с почти истерична убеденост, че го е страх от метаморфите и не би се приближил дори на хиляда мили от тях, Шанамир и Виноркис също заявиха, че се страхуват от преобразяващите се, които, казаха те, били враждебни, коварни и опасни.
Когато Валънтайн се събуди, видя, че е сгушил главата си уютно в скута на Карабела. Във фургона се лееше ярка слънчева светлина. Лагеруваха в някакъв просторен, приветлив парк — място с обширни синьосиви ливади и тънки, ъгловати, много високи дървета. Всичко това беше обградено от ниски заоблени хълмове.
— Къде сме? — запита той.
— В покрайнините на Мазадон. Скандарът караше цяла нощ като луд. — Карабела се засмя кръшно. — А ти спа като мъртъв.
Отвън Залзан Кавол и Слийт водеха разгорещен спор на няколко ярда от фургона. Белокосият човечец от яд изглеждаше двойно по-голям от обикновено. Той крачеше напред-назад, тупаше дланта си с юмрук, крещеше, тропаше, по едно време като че искаше да се нахвърли върху скандара, който изглеждаше спокоен и търпелив, нещо необичайно за Залзан Кавол. Той стоеше, скръстил всичките си ръце, извисявайки се над Слийт, само от време на време отговаряше спокойно и студено на избухванията му.
Карабела се обърна към Делиамбър.
— Това се проточи вече прекалено дълго. Магьоснико, не можеш ли да се намесиш, преди Слийт да е казал нещо непоправимо?
Врунът изглеждаше тъжен.
— Слийт изпитва неоснователен ужас от метаморфите. Възможно е това да е свързано с онова послание от Краля, което получил преди много време в Нарабал, от което косата му побеляла само за една нощ. Но причината може и да не е в това. Във всеки случай най-благоразумно ще бъде да напусне трупата, независимо от последиците.
— Но ние се нуждаем от него!
— Ами ако мисли, че в Илиривойн ще го сполетят ужасни неща? Можем ли да искаме от него да се измъчва от такива страхове?
— Аз може да успея да го успокоя — рече Валънтайн.
Той стана, за да излезе навън, ала в този миг Слийт с навъсено и сурово лице нахълта във фургона. Без да каже нито дума, набитият дребен жонгльор започна да тъпче малкото си вещи в един вързоп: после изскочи, все още кипящ от гняв и като профуча край неподвижния Залзан Кавол, закрачи с изумителна бързина към ниските хълмове на север.
Всички го гледаха безпомощно. Никой не се помръдна да го настигне до момента, когато Слийт почти се загуби от очите им. Тогава Карабела рече:
— Ще отида да го догоня. Аз мога да го накарам да промени решението си.
И побягна към хълмовете.
Когато минаваше край Залзан Кавол, той й извика, но тя не му обърна внимание. Клатейки глава, скандарът повика останалите от фургона.