Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Старая се да науча нещо от сънищата си, колкото и мрачни да са те.

— Какво искаш от мен, Валънтайн?

— Да дойдеш с нас в Илиривойн.

— Толкова ли е важно това за теб?

— Ти се числиш към тази трупа — отвърна Валънтайн. — С теб сме едно цяло, без теб сме разделени.

— Скандарите са изкусни жонгльори. Приносът на жонгльорите човеци не е толкова важен. Карабела и аз сме в трупата по същата причина, както и ти. Да спазваме един глупав закон. Ти ще си изкарваш заплатата независимо дали съм, или не съм с вас.

— Но аз уча изкуството от теб.

— Можеш да се учиш от Карабела. Тя е не по-малко опитна от мен и освен това те обича, познава те по-добре от мен. И да не дава Божественият — изрече Слийт внезапно със страшен глас — да ти я отнемат преобразяващите се в Илиривойн!

— Не се страхувам от това — каза Валънтайн. Протегна ръце към Слийт. — Искам да останеш при нас.

— Защо?

— Аз те ценя.

— Аз също те ценя, Валънтайн. Но ще изпитам голяма болка, ако отида там, където Залзан Кавол иска да отидем. Толкова ли е важно това за теб, та ме излагаш на такава болка?

— Ти може да се излекуваш от тази болка — каза Валънтайн, — ако отидеш в Илиривойн и се убедиш, че метаморфите са само безвредни първобитни същества.

— Аз мога да живея с болката си — отвърна Слийт. — Излекуването й ще ми струва много скъпо.

— Ние можем да живеем и с най-страшните рани. Но защо да не се опитаме да ги излекуваме?

— Има и нещо друго, за което не съм ти казал, Валънтайн.

Валънтайн помълча и изпусна бавно дъх.

— Да — каза той.

— А какво е то?

След известно колебание Валънтайн запита:

— Слийт, явявал ли съм се някога в сънищата ти, откакто се запознахме в Пидруид?

— Да, явявал си се.

— По какъв начин?

— Има ли значение?

— Сънувал ли си — продължи Валънтайн, — че аз съм нещо специално в Маджипур, с по-висок сан и по-голяма власт, отколкото притежавам сега?

— Маниерите и държането ти ми подсказаха това още при първата ни среща. И феноменалната бързина, с която усвои изкуството ни. И съдържанието на сънищата ти, което сподели с мен.

— А какъв съм аз в тези сънища, Слийт?

— Могъща и знатна особа, свалена чрез измама от високия си пост. Може би херцог. Принц на кралството.

— Или още по-високопоставен?

Слийт облиза устни.

— Да, още по-високопоставен. Може би. Какво желаеш от мен, Валънтайн?

— Да дойдеш с мен в Илиривойн и по-нататък.

— Искаш да кажеш, че има истина в това, което съм сънувал?

— Точно това се мъча да разбера — каза Валънтайн. — Но мисля, че има истина в съня ти, да. Все повече и повече се убеждавам, че трябва да има истина в него. Някои послания ми подсказват, че има истина.