![Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/4/zamkt-na-lord-valntajn-lord-valentine-s-castle-bg-download.jpg)
Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
Тя погледна лъскавите монети в ръката му.
— Таксата е седем и половина.
Валънтайн сви устни.
— По-рано ти ни каза пет.
— Това беше по-рано.
— Скандарът ми даде само пет рояла, за да ти платя.
Тя повдигна рамене и започна да разкопчава ризата си.
— В такъв случай ще продължа слънчевата си баня. Можеш да останеш или да не останеш, както желаеш, но стой на разстояние.
Валънтайн заговори спокойно:
— Когато скандарът се опита да отбие от цената, ти отказа да се пазариш, като му заяви, че имало чест в твоята професия. Според моята представа за чест бих се придържал към цена, която веднъж вече съм посочил.
Великанката сложи ръце на хълбоците си и се разсмя; смехът й беше толкова гръмогласен, че Валънтайн се уплаши да не го отвее. Чувстваше се пред нея като играчка: тя беше с повече от сто фунта по-тежка от него и най-малко с една глава по-висока.
— Колко смел си или колко глупав! — каза тя. — Мога да те унищожа само като те плесна с ръка, а ти стоиш тук и ме поучаваш за недостатъците на честта!
— Мисля, че нищо лошо няма да ми направиш.
Тя го изучаваше с неочакван интерес.
— Може би. Но ти поемаш рискове, приятелю. Аз лесно се докачам и понякога, когато се ядосам, върша по-лоши неща, отколкото искам.
— Както и да е. Ние трябва да се доберем до Мазадон, а само ти можеш да накараш горските братя да ни дадат път. Скандарът е готов да плати пет рояла, не повече. — Валънтайн коленичи и нареди петте лъскави монети една до друга на камъка до вира. — Обаче аз имам малко свои пари. Ако си съгласна, ще ги прибавя към таксата. — Доста рови в кесията си, докато намери един роял, после още един, сложи до него половин роял и вдигна с надежда очи.
— Пет са достатъчни — каза Лизамон Хълтин.
Тя загреба с шепа монетите на Залзан Кавол, остави тези на Валънтайн и се закатери нагоре по пътеката.
— Къде е ездитното ти животно? — попита, отвързвайки своето.
— Аз дойдох пеш.
— Пеш ли? Пеш?! През целия път си тичал? — Взря се в него. — Колко верен служител си ти! Плаща ли ти добре, за да му вършиш такива услуги и да поемаш такива рискове?
— Не особено.
— Да, така и предполагах. Е, качи се зад мен. Това добиче няма дори да забележи малко повече допълнителна тежест.
Великанката се покатери с мъка на ездитното животно, което, макар и голямо за своята порода, изглеждаше дребно и крехко, щом тя се озова на него. След известно колебание Валънтайн седна зад нея и я прихвана през кръста. Въпреки едрото й тяло тя съвсем не беше дебела: здрави мускули опасваха хълбоците й.
Добичето излезе в лек галоп от дуиковата гора и пое по пътя. Когато стигнаха до фургона, той беше все още здраво затворен, а горските братя продължаваха да танцуват и да бъбрят на и около дърветата зад преградата.
Двамата слязоха от седлото. Лизамон Хълтин се приближи без признак на страх до предната част на фургона и с писклив, остър глас подвикна нещо на горските братя. От дърветата й отговориха със същите гласове. Подвикна пак; пак й отговориха; после се завърза дълъг, трескав разговор, с много възражения и възклицания.
Тя се обърна към Валънтайн.
— Ще ви отворят вратата — рече. — Срещу такса.
— Колко?
— Не за пари. Срещу услуги.
— Какви услуги бихме могли да направим на горските братя?
— Казах им, че сте жонгльори — отвърна тя, — и обясних какво вършат жонгльорите. Ще ви пуснат да продължите пътя си, ако им изиграете нещо. Иначе възнамеряват да ви убият и да си направят играчки от костите ви, но не днес, защото днес е свят ден за горските братя, а в свети дни не убиват никого. Съветвам ви да им изиграете нещо, но постъпете както желаете. — И добави: — Отровата, с която си служат, не действа много бързо.
6
Залзан Кавол беше възмутен — да играят за маймуни, да играят без хонорар? — ала Делиамбър изтъкна, че горските братя стоят на еволюционната стълбица малко по-високо от маймуните, Слийт пък забеляза, че днес не са се упражнявали и тренировката ще им бъде полезна, а Ерфон Кавол реши въпроса, като посочи, че всъщност представлението няма да бъде безплатно, тъй като се заменя срещу свободно минаване през тази част на гората, която тия същества владеят напълно. Пък и нямаха избор в случая: затова слязоха с бухалки, топки и сърпове, но без факлите, защото Делиамбър изтъкна, че факлите може да изплашат горските братя и да ги подтикнат към непредвидими действия. И започнаха да жонглират на най-откритото място, което можаха да намерят.