Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]

— Имате ли вино? — попита Лизамон Хълтин, когато жонгльорите събраха уредите си и се готвеха да продължат пътя си. — От толкова гледане ожаднях много.

Свидливият Залзан Кавол понечи да каже нещо в смисъл, че припасите им са на изчерпване, но беше вече късно: поглеждайки сърдито работодателя си, Карабела извади една манерка. Жената-воин я вдигна и я пресуши с една продължителна, мощна глътка. Тя обърса устни с ръкава на ризата си и се оригна.

— Не е лошо — рече тя. — Дюлорнско ли е?

Карабела кимна утвърдително.

— Тези гхайроги умеят да пият, макар и да са змии! Няма да намерите нищо подобно в Мазадон.

— Три седмици траур ли, казвате? — попита Залзан Кавол.

— Не по-малко. Всякакви публични забавления са забранени. На всяка врата ще има жълти траурни ленти.

— От какво е умрял херцогът? — запита Слийт.

Великанката повдигна рамене.

— Едни казват, някакво послание от краля го уплашило толкова, че умрял, други — че се задавил с хапка недопечено месо, а трети — че прекалил с три от държанките си. Има ли значение? Той е мъртъв, в това няма спор, а останалото не е толкова важно.

— И няма работа — вметна Залзан Кавол мрачно.

— Не, никаква до Тагобар и дори по-нататък.

— Няколко седмици няма да можем да изкараме нищо — промърмори скандарът.

— Сигурно е лошо за вас — рече Лизамон Хълтин. — Но аз знам къде бихте могли да припечелите добре малко по-нататък от Тагобар.

— Да — каза Залзан Кавол. — В Кхинтор, предполагам.

— Кхинтор ли? Не, чувам, че там са зле. Това лято реколтата на кленетови пуфи е лоша и търговците трудно дават на вересия, затуй мисля, че хората нямат достатъчно пари да харчат за развлечения. Не, аз имам предвид Илиривойн.

— Какво?! - извика Слийт, като че го бе пронизала стрела.

Валънтайн порови в паметта си, но не можа да измъкне нищо и прошепна на Карабела:

— А това къде е?

— Югоизточно от Кхинтор.

— Но югоизточно от Кхинтор е територията на метаморфите.

— Точно така.

Мрачното лице на Залзан Кавол се оживи за пръв път, откакто се бяха натъкнали на преградата по пътя си. Той се обърна и запита:

— Каква работа има за нас в Илиривойн?

— Идущия месец преобразяващите се уреждат там празненства — отговори Лизамон Хълтин. — Ще има жътвени танци, всевъзможни състезания и веселби. Чувала съм, че понякога трупи от имперските провинции влизали в резервата и изкарвали много пари през време на празненствата. Преобразяващите се не придават важност на имперските пари и бързо ги харчат.