Звънтящите кедри на Русия

Автор: Мегре Владимир Николаевич
Серия: Анастасия #2
Год: 2002
Язык: болгарский
Год: Изд. Аливго
ISBN: 954-90765-6-3
Переводчик: Боряна Лаловска
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:

Перейти на страницу:

P.S. Тези стихове: Като се взрях в синьото на очите й, те избликнаха на един дъх:Това стана на 10.05.1997г. в 14,30-14,35ч, в резултат на ОНОВА, което лумва когато сме на една вълна с някого.

Таня Савенко

(13-годишна)

* * *

Поднасям ти, Анастасия, букет от песни от сърце. Прости ми, ако нещо има неточно в мойто писъмце.

Замина си от тебе милия, за твоята мечта на бой. Да бъдеш проста нямаш сили, но вечно ще те помни той.

О, няма дълго да тъгуваш, дете небесно в край суров — съдбата ти навред ще буди надежда, вяра и любов!

* * *

Кой не вярва — да не вярва: Мене пък не ме е страх! Господ пак врата отваря — нека грабят! Техен грях. Нека грабят: но с усмивка; нека хулят: нашега; (виж какви ги наизмислих, мислейки за теб сега!:) Нека викат подир мене, че си имам свой език; но нали Духът променя разни багри всеки миг? Бяла врано! Все те гонят, но и ти си жив човек: Настя, Настенка, Настьона — излети над своя век! Само ти, Анастасия, си над този ад свиреп. Ако някой е безсилен, аз ти вярвам. Аз съм с теб!

Олга

* * *

Русия, Матушка Русия, тя в твоите гори живее! Наричат я Анастасия и към доброто ни зове.

На всичко замисъла чуден тя днес поновому разкри. Надява се, като я чуем, да станем малко по-добри.

И постепенно да си върнем щастливата, добра звезда, и всички пак да се прегърнем във свят на дивна свобода.

Не се плаши от тъмни сили — Настася ще ги победи. И запомни: от днес Русия такива много ще роди!

С уважение: Олга

19.05.97г.

Здравейте, Владимир Мегре!

Казвам се Таня. Видях обявата във вестника и реших да Ви пиша. Прочетох книгата Ви и искам да Ви поздравя — тя е забележителна.

Имам усещането, че след прочитането й в мен се отвори другата същност на моето «Аз». И ключето се оказа Анастасия.

Аз съм 13-годишна, но това, което прочетох във Вашата книга се оказа 1000 пъти по-интересно от моите любими пришключения. И най-важното е, че тази книга докосва душата на човека.

Пращам Ви стихове — това е малка частица от чувствата, които ми подари Вашата книга. Много искам да знаете, че хората, вярващи в Анастасия, са толкова много, че те биха запалили второ слънце!

Аз съм болна от детска церебрална парализа и много искам да оздравея, но няма да се обидя на Анастасия, ако тя се откаже да ме излекува. Моля Ви, разкажете й за мен.

Довиждане, ако можете, отговорете ми.

P.S. В нашия град Шахта има и център «Добродея». Там се лекуват деца като мене. Ако Анастасия поиска, нека насочи натам своя лъч. Да види колко много тези деца искат да оздравеят! Даже и никому да не помогне, поне да погледне какво става там.

Моля Ви!

Таня Савенко

Адресът й е следният: Ростовска област, 347766, ст. Целина, ул.Механизаторов, 36.

Ето още едно писмо от Таня Савенко, получено след идването на пратката от Центъра:

Здравейте, уважаеми Александър Василевич, Владимир Мегре (извинете ме, не знам бащиното Ви име) и вие, всички сътрудници от центъра «Анастасия»!

Много ви благодаря за топлото писмо и колета. Не трябваше толкова да се безпокоите. Тъй ми е неудобно, че сте загубили толкова много време за мене! Вие сигурно получавате десетки и десетки писма, а толкова време сте изгубили да ми отговорите: Но все пак ми е приятно. Цял празник ми подарихте. Когато татко ми донесе известието за пратката Ви от Москва, ние с мама не смеехме и да помислим, че е точно от вас. А когато разбрахме, че именно това е дългоочакваният отговор на моето писмо, на мене направо ми израснаха криле на гърба! Повярвайте ми, конкурсите нямат никакво значение за мене. Най-важното е че ми отговорихте, дочаках този щастлив момент.

И веднага след като дойде отговорът, аз вдигнах телефона и позвъних на моята парализирана баба. Аз вече съм и разказала за Анастасия. И когато й прочетох писмоно ви, тя се рязплака. Аз я попитах защо плаче, а тя отговори: «От радост, задето се радваш:Само малко ще поплача и после няма вече:Когато някой плаче от радост, това е също хубаво.»

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?