Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
— Даже вярващите?
— Мнозина от този град, които си мислят, че са вярващи, не обръщат внимание нито на този кедър, нито на останалите велики светини от прадедите си и ги рушат. Затова граът си отива.
— Значи, Бог им отмъщава наказва ги?
— Бог е добър. Той никога на отмъщава. Но какво може да направи Той, когато хората са слепи за творенията Му?
— Невероятно! Нима наистина съществува такова дърво? Това трябва да се провери:
— Съществува. И много други светини има в околностите на този град. Но и към тях се отнасят от позициите на технократичния мироглед, също както към пирамидите на Мъдрите Фараони.
— Какво? Откъде знаеш за египетските пирамиди?
— Благодарение на цели поколения мои предци в мен се е запазила способността да общувам с измерението, където живеят мислите и мъдростта на Битието. Който може да общува с тях, може да узнае всичко, което си поиска и от което се интересува.
— Чакай, чакай: Сега ще те проверя. Я кажи: ти искаш да кажеш, че ти са известни тайните на египетските пирамиди?
— Да, известни са ми. Но се знае и това, че изследователите на тези пирамиди винаги са изхождали от материална гледна точка. Те са се интересували преди всичко как са били строени пирамидите, какви са размерите и съотношенията на страните им, какво е скрито вътре и какви предмети има там. Живялите по време на пирамидите изглеждат на днешните учени суеверни. Учените третират пирамидите само като хранилище на скъпоценности, на вещите и тялото на фараона и неговата слава. Затова им е убягнало основното, най-същественото.
— Не те разбирам, Анастасия. Кое най-съществено не са разбрали?
Анастасия помълча известно време, сякаш гледайки в безкрайността, и почна своя удивителен разказ:
— Разбираш ли, Владимире, още в най-дълбока древност е имало хора на Земята, чиито способности им позволявали да бъдат неизмеримо по-умни от днешния човек. Тези хора, свързани с праизворите на живота, са имали възможност просто да се ползват от цялата информационна база данни, изпълваща вселената. Тази вселенска информация е заложена от Великия Интелект — Бог. Попълвана постоянно от Него и от самите хора, от мислите им, тя е тъй грандиозна, че може да отговори на който и да е въпрос. Но тя е ненатрапчива. У тези древни хора отговорът е възниквал мигновено, в самото подсъзнание, още при задаването на въпроса.
— И какво са придобили от това?
— На тия хора не им е бил нужен космически кораб за полети до други планети, защото, при желание, те са можели да видят отдалече какво става там. Не им е бил нужен нито телевизор, нито телефон или писменост, понеже цялата информация, която вие получавате от книгите и информационната мрежа, опасваща Земята, те са можели да получават мигновено по вътрешен път. Не им е била нужна и индустрия, призвеждаща лекарства, защото при нужда те са можели да получат най-добрите лечебни средства само с едно леко движение на ръката, тъй като всички лекарства съществуват в самата природа. Не им са били необходими и днешните транспортни средства, нито каквито и да са машини и съоръжения, произвеждащи храна, тъй като са имали изобилно естествена храна. Те много добре са разбирали, че промяната на климата в дадена зона е била само сигнал за преселване в друга, за да може предишната земя да си почине. Въобще те разбирали и Космоса, и своята планета. Те са били мислители и са разбирали своето предназначение. Съзнателно усъвършенствали планетата Земя. Нямали равни на себе си в цялата вселена! По-високо от тях по интелект бил само Великият Интелект на Вселената — Бог.
Обаче, някъде преди около десет хиляди години, в човешката цивлизация, населяваща по това време сегашна Европа, Азия, Северна Африка и Кавказ, започнали да се появяват индивиди, чиято връзка с Интелекта на Вселената частично или напълно изчезнала. Оттогава именно почва движението на човечеството към планетарна катастрофа, била тя екологична, ядрена или бактериологическа, както казват учените; или към самия апокалипсис, според древните религии, който описва тази катастрофа символично.