Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Като отидох в Кавказ, аз намерих в една планина недалече от Геленджик споменатите долмени. Фотографирах ги на цветна лента. За тях знаеха в местния краеведчески музей, но не им придаваха такова голямо значение. Намерих и долмена, в който е била погребана прамайката на Анастасия, поклоних му се и постових върху обраслия с мъх каменен портал цветя.
Аз гледах долмените — видимото и осезаемо потвърждение на казаното от Анастасия. Междувременно препрочетох казаното в Библията в Третата книга за цар Соломон и за отношението му към кедъра. Но като човек далече от науката, аз нямах намерение тепърва да се ровя в грамадно количество научни трудове, за да търся доказателства за думите на Анастасия. И все пак, по един невероятен начин, тази млада отшелница от глухата сибирска тайга, даже от това голямо разстояние сякаш потвърждаваше на всяка крачка, вече с езика на съвременната наука, своята правота. Хората почнаха сами да носят и да изпращат научни трудове, говорещи за съществуването на Вселенски Разум.
В началото на тази книга аз вече приведох изказванията на члена на Руската академия на медицинските науки и директор на института по клинична и експериментална медицина академик В.Казначеев и на директора на Международния институт по теоретична и приложна физика към Руската академията за естествени науки, академик А.Акимов, поместени в списание «Чудеса и приключения» през май 1996 г.
Главата за светините на Геленджик написах, намирайки се в самия град. Текста набра на компютър работещата в санаториум «Дружба» Марина Давидова Слабкина. Работещите в санаториума прочетоха книгата още преди публикуването й. И знаете ли какво се случи?
На 26 ноември 1996 година, в 10 часа и 30 минути московско време стана събитие, което външно не претендира за някаква сензация или необичайност. И все пак аз съм убеден,че това е събитие от планетарен мащаб:
Към долмените, намиращи се в планината недалече от селището Пшада в Геленджикския район, вървеше група жени. Това бяха работещите в санаториум «Дружба» В.Т.Ларионова, Н.М.Грибанова, Л.С.Звегинцева, Т.Н.Зайцева, Т.Н.Куровска, А.Г.Тарасова, Л.Н. Романова и М.Д.Слабкина.
За разлика от туристите, посещаващи понякога тези места за да се полюбуват на природните красоти, попадайки случайно и на самотния долмен в планинит, тези хора, може би за пръв път от хиляди години насам, бяха тръгнали към него, за да почетат паметта на свой далечен предшественик — на един човек, живял преди повече от десет хиляди години! Това е бил мъдрият вожд на един цял род, погребан жив, по собствена воля, в каменния склеп. Жив — за да може дори след няколко хилядолетия да предаде на потомците си мъдростта на Вселената.
Трудно е да се каже колко хилядолетия неговите усилия са останали непотърсени. Върху тези най-древни плочи и опушеното отверстие на портала на този долмен се виждат дивашките следи на съвременните надписи. Хората, които са идвали тук, поне през последното столетие, не са имали абсолютно никакво понятие за погребания тук човек и за неговата мъдрост, желание и стремеж да се пожертва за живите, оставащи след него. За всичко това свидетелстват и дореволюционните, и съвременните монографии, с които можах да се запозная. А учените, изследователите, археолозите се интересува предимно от размерите на долмените и се чудият как са могли да бъдат обработени и повдигнати техните многотонни плочи.
И ето, най-сетне!
Аз гледах сега стоящите пред долмена жени и донесените от тях цветя върху портала му и си мислех:
След колко столетия или хилядолетия ти получи първите си цветя, о наш мъдри прародителю? Какво усеща в момента твоята душа? Какво ли може да става сега в астралния свят? Възприемате ли вие, наши далечни и все пак така близки прародители тези цветя като един пръв знак за това, че вашите усилия не са били напразни? Все пак и сред днешните хора, вашите потомци, има стремеж към по-съзнателно съществуване. Това е само началото. Тепърва ще има да идват още; но тези, първите, най-желаните, също като вас, нашите далечни прародители, ще помогнат на днешните хора в пътя към мъдростта на Вселената и осъзнаването на истинското битие.
В това пътуване до долмена взе участие и санитарният лекар на геленджикската ХЕИ Е.И.Покровски. Беше го поканила екскурзоводката-краеведка В.Т.Ларионова, за да измери радиационния фон на долмена.
Тя ми разказа, че веднъж, при една екскурзия до долмена, един от туристите извадил гайгеров брояч и той отчел високо ниво на радиация. Този турист повикал Ларионова настрани, за да не тревожи останалите, показал й уреда и й съобщил за радиацията на долмена.