Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
В едно специално куфарче на един от сътрудниците на местната ХЕИ имаше подобен точен уред. Той бе почнала да мери радиационния фон на земята отдалече и продължи до самия долмен, та и вътре в него.
Докато групата жени слушаше В.Ларионова, аз се уплаших, че този човек може да издаде на глас резултатите от своите измервания и хората ще престанат да идват тук от страх пред повишената радиация.
Анастасия ми беше разказвала, че тази енергия, подобна на радиация, е способна да се появява и изчезва. Тя е управляема и влияе благотворно върху човека. Но какво означават за нас, съвременните хора, изказванията на една отшелница, макар и не съвсем обикновена, в сравнение с твърденията на съвременната наука, с един факт, установен със съвременен прибор, при това отчитащ радиация, от която тъй много се плашим дне!:
— О, Боже — помислих си аз, — бедната Анастасия! Тя толкова искаше хората да се отнесат другояче, по-грижливо към тези древни, удивителни и странни погребения на нашите предци: А сега ще бъде обявено официално заключение и тогава при тях в най-добрия случай няма да идва никой, а в най-лошия ще бъдат унищожени въобще.
Но, ако действително този Вселенски Разум съществува, ако наистина Анастасия толкова лесно се свързва с от него, то нека Те сега да измислят нещо!
Е.И.Покровски се приближи към групата на стоящите при долмена работници от санаториума и заследи показанията на прибора. Те бяха невероятни! Аз първо се изумих, а после се зарадвах. Според показанията на прибора, радиационният фон на околното пространство отслабваше с приближаването към долмена:
Това бе невероятно още и поради това, че в пътя си към се към долмена групата бе минала през участъци с по-висок радиационен фон. Техните дрехи и самите те — стоящите сега при долмена — би трябвало да са дошли до него с радиацията на своите обувки, на дрехите си. Но уредът, без да се интересува от това, отчиташе намаляване на радиационния фон!
Като че ли някой невидим ни казваше по този начин:
— Не се бойте, хора! Ние ви желаем доброто. Вземете нашите знания.
И изведнъж аз осъзнах — това беше Анастасия!
Та нали тя бе причината да се се състои това събитие? Именно тя, намирайки се на хиляди километри от този долмен, прокара невидима линия през хиладолетията, съединявайки живеещите днес с най-древните цивилизации и направи пробив в съзнанието и стремежа ни към добро! Макар и хората в момента да не са много, това е само началото. И то е абсолютно реално, както бе реален долменът пред мен, както са реални и осезаеми сега жените пред мене и положените от тях цветя.
В научната литература се твърди, че долмените се срещат недалече от Туапсе, Сочи, Новоросийск; в Англия, Турция, северна Африка и Индия. Това потвърждава съществуването на най-древни цивилизации с обща култура, които са били способни да общуват помежду си независимо от разстоянията. Несъмнено, с разпространението на информацията, дадена от Анастасия, и към други долмени, доколкото все още са се запазили, отношението на хората ще се промени. Доказателство за това е реакцията на геленджичани. Все пак, първата в света екскурзия с новото, удивително познание за долмените бе проведена именно в Геленджик. «Аз в момента съм най-голямата късметлийка и най-щастливата екскурзоводка и учен в света!» — възкликна по този повод краеведката с тридесетгодишен стаж и депутатка от местния съвет Валентина Ларионова Терентиевна.
Но това не е всичко. Група геленджичани-краеведи, начело с Ларионова, след съпоставяйнето на някои известни факти с разговорите с кореняци от този район и житията на някои местни светии, потвърдиха съществуването в околностите на Геленджик на светините, за които говори Анастасия. Уникалните светини на Русия, повечето от които не са споменати в нито една информационна диплянка. А това са Ливанскит Кедър, планината Света Нина, скитът, целебният извор «Светата ръчица». Там хората, които са се излекували, завързват по дърветата парцалчета.
В района на Геленджик днес се реставрират църкви. Строи се метох на Троицо-Сергиевата Лавра. Като видях всичко това, аз си помислих: «Колко много светини и целебни извори има само в едно кътче на Русия!» А руснаците отиват през девет земи в десета, за да се кланят на чужди богове:
Аз направих каквото можах. Това съвсем не е достатъчно, разбира се, но все пак в мен се появи малката надежда, че Анастасия най-после ще ми покаже сина ни. Като накупих разни ританки, играчки и детски храни, аз пак тръгнах към сибирскиата тайга, за да видя Анастасия и своя син: