Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
А това, че там са умирали живи хора се доказва от скелетите, които са намирани в долмените. Някои са умирали лежейки, а други — седнали в единия ъгъл или полулегнали, подпрени на каменната плоча.
Днес този факт е известен на човечеството. Вашите учени го описват, но не знаят какво значи всичко това. Никой не изследвал сериозно долмените. Местните жители ги разрушават и използват каменните им плочи за строителен материал:
Анастасия печално отпусна глава и замълча. Тогава аз й обещах:
— Аз ще им обясня, всичко ще им обясня! Вече няма да ги грабят и рушат, да издевателстват над тях. Просто досега хората не са знаели:
— Мислиш, че ще можеш?
— Ще опитам. Ще обиколя тези места и ще се опитам да обясня истината. Още не знам как ще направя това. Първо ще намеря тези долмени, ще им се поклоня — и после ще отида и на всички ще им обясня…
— Чудесно. Тогава, ако наистина отидеш там, много те моля да се поклониш и пред долмена, в който е умряла моята прамайка.
— Невероятно! Откъде можеш да знаеш, че твоята прародителка е живяла точно по тези места и че си е отишла по такъв начин?
— Как може, Володя, човек да не занае как са живяли, какво са правили неговите прадеди? Какво са искали те, към какво са се стремяли? А моята далечна прамайка е достойна да бъде помнена. Всички мои майчици са познали нейната мъдрост. И на мен ми помага днес.
Моята прамайчица е била от ония жени, която са знаели в съвършенство как при кърменето на детето да му се предададат способността за контакт на Разума на Вселената. Но постепенно хората от онази цивилизация са престанали да разбират това, както и днешните. При кърменето на детето майката не трябва да се отвлича с нищо странично, трябва да мисли само за детето си. Тя е знаела и за какво точно трябва да мисли, защото е искала да предаде своите знания на всички хора.
Тя все още не е била твърде стара, но започнала да моли вожда да я погребат в долмена. Защото знаела, че старият вожд бил мъдър, а новият никога нямало да изпълни молбата й. Жени пускали много рядко в долмените. Старият вожд уважавал моята прамайка, ценял знанията й и й разрешил. Обаче по никой начин не успял да убеди мъжете да отместят тежкия капак на долмена и след това да го затворят над прамайка ми:
И тогава жените: Жените сами се справили с тази работа.
Обаче при долмена на моята прамайка отдавна никой не е идвал — никой не се интересува от нейните знания. А тя искал да ги предаде на всички. Искала децата да са щастливи и да радват своите родители.
— Анастасия, ако искаш, аз ще отида при този долмен и ще я попитам как трябва да се кърмят децата и какво трябва да се мисли в това време. Ти само ми кажи къде се намира:
— Добре, ще ти кажа. Само че ти няма да я разбереш. Ти никога не си бил и не можеш да бъдеш кърмеща майка. На тебе не са ти известни усещанията на майката, която кърми бебето си. Това могат да го разберат само жените, кърмещите майки. Достатъчно да отидеш при долмена и да го докоснеш. Помисли нещо хубаво за моята прамайка — на нея това ще й бъде много приятно:
Известно време ние мълчахме. Поразен от точното указание за местата на долмените, което може да се провери, аз престанах да изказвам съмнения относно съществуването им. Само помолих да ми представи доказателства за възможния контакт с невидимата и неразбираема за мен Мъдрост на Вселената. Тогава Анастасия отговори:
— Владимире, ако ти непрекъснато поставяш под съмнение всичко казано от мен, то и моите доказателства ще ти бъдат непонятни и неубедителни. А и заради тях ще изгубим много време.
— Ти не се обиждай, Анастасия, но твоят необичаен отшелнически живот:
— Какъв е този отшелнически живот, щом като аз имам възможност да общувам не само с всичко и всички на земята, но и с много повече? На земята има толкова много хора, които в обкръжението на себеподобните си са напълно самотни, пълни отшелници: Не е страшно, когато човек е сам физически, много по-страшно е, когато е самотен сред хората.
— Е, все пак, ако за това измерение, където живеели, както казваш, мислите на човешките цивилизации, се изкаже някое от светилата на съвременната наука, хората ще му повярват повече, отколкото на тебе. Какво да се прави — съвременният човек е на това ниво: за него е авторитет официалната наука.
— Такива хора съществуват, аз виждам мислите им. Не мога да ти кажа имената им, но те са вероятно крупни учени, според вашите критерии. Те имат широка мисъл. Ти сам потърси доказателства, когато се върнеш, и ги съпостави с казаното от мен.