Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Но за да се получи отговор чрез такава пирамида на един или друг въпрос, хората отвън е трябвало да отиват там не по един или двама, а на големи групи., да застанат край всяка от четирите й страни и да почнат да плъзгат погледите си от основата към върха, с концентрирана мисъл. Там, на върха, погледите и мисълта на хората се фокусирали в една точка, като по този начин се образувал канал за контакт с Разума на Вселената.
И днес може да се направи същото и да се получи резултат. Там, където се фокусират мислено погледите на хората, възниква енергия, подобна на радиацията. Ако на това място се постави чувствителен уред, той ще регистирира тази енергия. Самите хора, стоящи долу, започват да изпитват необикновени усещания.
Ако не беше греховната гордост на днешните хора и разпространеното всеобщо мнение и лъжливата представа за това, че древните цивилизации са били по-глупави от нас, ние щяхме отдавна да сме разгадали истинското предназначение на пирамидите. Съвременните изследователи са се занимавали повече с въпроса как са били построени пирамидите, но той и до днес остава неразрешен. А нещата са много прости: при техния строеж, заедно с използването на физическа сила и разни механизми, винаги е била включвана и мисловната енергия, която има способността да отслабва гравитацията. Имало е цели групи от хора с такива способности, които са помагали на строителите на пирамидите. И днес има хора, които могат да движат с мисълта си малки предмети. Но, както вече казах, неизмеримо по-мощни от пирамидите за свързване с Разума на Вселената са много по-малките и по-стари от тях каменни светилища.
— По каква причина, Анастасия? Заради конструкцията и формата им ли?
— Защото, Владимире, оттам са си отивали във вечността живо погребани хора. Тяхната смърт е била съвсем необикновена. Те са умирали в състояние на медитация.
— Как така живи хора, защо?
— С единствената цел и надежда да могат потомците един ден да се възвърнат към силата на Първоизточника на живота. Някои от най-възрастните хора, обикновено измежду най-мъдрите вождове или родоначалници, усещайки че си заминават, помолвали роднините си и най-близките да ги зазидат в тази каменна камера. Ако ги намирали за достойни, те ги погребвали точно така.
Първо се отмествала масивната плоча-покрив. Той влизал в каменната стаичка и отгоре го затваряли. Човекът се оказвал напълно изолиран от външния материален свят — не виждал и не чувал абсолютно нищо. Такава пълна изолация; невъзможността да се допусне и най-малката мисъл за излизане от там и все пак с все още будно земно съзнание, при напълно изолирано зрение и слух, — всичко това възбуждало способността им да влизат в пряк контакт с Космическия Разум, да осмислят много явления и постъпки на земните хора и, преди всичко, да могат да предават през вековете това, което са научили, на потомците си. Днес подобно състояние някои наричат медитация, но повечето опити в тази област са детска игра в сравнение с това най-истинско сливане с вечността.
После хората идвали при каменната камера, изваждали плочата, затваряща отвора и влизали във връзка с витаещите вътре мисли, търсели съвети от тях. Духът на мъдростта никога не напускал това място.
— Анастасия, все пак по какъв начин би могла да докажеш на нашите съвременници, че такива съоражения съществуват и че там хората са изпадали в състояние на вечна медитация?
— Мога да го докажа. Именно затова си позволявам да разказвам за тези неща.
— Как ще го докажеш?
— Ами много просто. Нали тези каменни камери съществуват и до днес? Вие ги наричате долмени. Всеки може да ги види и да ги пипне, да провери всичко, което разказвам сега.
— Какво?! Къде има такива: Ти можеш ли да кажеш точно?
— Да. Например в Русия, в Кавказките планини, в околностите на градовете, които днес се наричат Геленджик, Туапсе, Новоросийск и Сочи.
— Ама аз ще проверя! Специално ще отида за това там. Не може да бъде: Ще проверя, ще видиш!
— Разбира се, че можеш да провериш. За тях знаят и местните жители, само че са забравили за какво служат тези гробници-долмени. Нямат понятие за възможността да се влезе в контакт чрез тях с мъдростта на вселената. Преминалите във вечна медитация повече никога не могат да се въплътят в нещо материално. Те са пожертвали вечността заради своите потомци, но техните знания и възможности досега не са потърсени от никого. Ето защо те изпитват огромна скръб и печал.