Звънтящите кедри на Русия
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: 954-90765-6-3
- Переводчик: Боряна Лаловска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Звънтящите кедри на Русия». Краткое содержание книги:
Звънтящите кедри на Русия
Перейти на страницу:
Продължението следва…
* * *
За да бъде справедливо, стихотворенията в тази книжка се публикуват според реда на получаването им. Изключение се прави само за барда Александърър Коротински — офицер-подводничар от Санкт Пешербург, — защото е впечатлил с песните си много хора; а също и понеже чрез него сякаш самата Анастасия говори в стихове.
Стихотворения, песни и рисунки се получават много, извънредно много. Ето защо всички останали ще бъдат обнародвани в отделен сборник.
Александър Каратинский
Санкт Петербург
Твоят час
Когато земна суета
с вериги стегне свободата,
литни със своята мечта,
подобно птица в небесата!
Доднеска твоите крила
треперят слаби и несмели,
но скоро над ламята зла
ще ги разпериш без предели.
Че ние сме деца
на волната Голяма Мечка —
росинка-скръб,
от Някой капнала за вас:
Да! Ние сме деца
на дивната Голяма Мечка:
И спомен скъп
лъчисто слиза в звезден час —
Небето вярва в нас!
О, лъч от обич между нас
и нишка с блясък тъй божествен —
спаси ни ти от земна власт
и напои ни с вис небесна!
И нека вихър и вълна
сплетат четирите стихии
и звездна песен-светлина
отключи в нас космични химни.
Че ние сме деца
на волната Голяма Мечка —
росинка-скръб,
от Някой капнала за вас:
Да, ние сме деца
на дивната Голяма Мечка.
И спомен скъп
лъчисто слиза в звезден час —
Небето вярва в нас!
— Как искам от любов да те взривя,
със нежности и вик-водовъртеж:
О, нека белокрила с теб вървя
и в бурен ден, и в дивен сън-копнеж!
— Със тебе ми е хубаво и лесно,
дори е да е залъка ни твърд:
Та има ли в живота нещо по-чудесно
от туй да сме ръка в ръка до смърт?
— Кълбце лазурно, пак се завърти!
На времето цвета смени го пак!
И тоя свят ще лумне във мечти —
вълшебен мир без мъки и без мрак:
— където без коварства и раздели
цари на трона Вечна Красота
и дето Любовта — и бог, и гений —
искри във светозарна чистота:
— Любими мой, ще дойде ден и час —
ще млъкнат големства и суети.
О, не напразно днес избраха нас
и огънят ни вечно ще пламти.
— И може би симфония ще гръмне
във коосмоса, от Дух новороден,
а ние с тебе голи ще осъмнем,
петнадесетгодишни някой ден:
Неугасимата свещ
Без думи, без замисляне,
пламни ти, обич искрена,
и спри неумолимото длето! —
И ситото на времето,
над пясъка на бремето
ще хване самородното злато.
Когато няма спиране,
но ласка и разбиране
взривят леда на скръбните ни дни,
то нека има пъзели
и възли неразвързани —
но струната в душата да звъни.
И нека сред безумните,
сред хладните и умните,
подпалена от чист и див копнеж,
искрата ни божествена,
от нова страст понесена,
пламти с неугасимата си свещ!
Носи си кръста!
Лъжата няма срам
и всичко се мени.
Мнозина виждат храм —
но само отстрани.
Сноват насам-натам
тълмачи — кошер цял.
Но всеки жъне сам
каквото е посял.
А древните слова
сега са в нов поток —
и свежата трева
ще литне на възбог!
Изгнилото сено
ще пламне всеки миг.
Но чистото зърно
отива в свят велик.
Не бивай черноглед —
светът е утвърден:
на всеки идва ред
да бъде награден.
И всеки враг сразен,
и порива си див
ще видиш отразен
в небесните води.
Не хлипай, не проси
огризки и стени,
но кръста си носи
по диви стръмнини!
Аз виждам във екстаз
огромен хоризонт
и вече е пред нас
Небесният ни Дом.
Лъжата няма срам
и всичко се мени.
Мнозина виждат храм —
но само отстрани.
Перейти на страницу: