Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
В следния момент тя вече отново беше такава, каквато я знаеше — въпреки че съвсем не я знаеше от отдавна, мина му през ума. Той говореше каквото му хрумне и ровеше с нея из нотите. Започваха различни песни, като се стараеше силният му баритон да не заглуши нейното нежно сопрано. Успехът беше такъв, че картоиграчите нададоха викове „бис“.
— Изпитвам болезнено желание двамата с Дик да тръгнем отново по широкия свят — каза му тя, докато си почиваха. — Ех, да можехме още утре да заминем! Но Дик не може. Затънал е до гуша в опити и новаторски идеи за имението! Знаете ли с какво се е заел сега? Сякаш няма достатъчно друга работа, иска коренно да реорганизира пазара или поне калифорнийския и по тихоокеанското крайбрежие. Смята да накара купувачите сами да идват в чифлика.
— Но това вече става — каза Греъм. — Първият човек, когото срещнах тук, беше купувач от Айдахо.
— Да, но Дик иска това да стане утвърдена практика — те да идват масово и в определено време. Не става дума за обикновени продажби на търг, въпреки че той смята да използува това като примамка, за да събуди интерес. Замислил е всяка година да устройва тридневен панаир, на който той ще бъде единственият изложител. Половината от преди обедите си сега прекарва в разговори с мистър Агар и мистър Питс. Мистър Агар завежда пласмента, а мистър Питс — рекламата.
Тя въздъхна и прекара пръсти по клавишите.
— Ех, да можехме да заминем надалеч — в Тимбукту, Мокпо или Джеръкоу.
— Били ли сте в Мокпо? Не мога да повярвам на ушите си — засмя се Греъм.
Тя кимна с глава.
— Тържествено ви уверявам „с ръка на сърцето“, както казват там. Това беше отдавна: бяхме двамата с Дик на борда на „Ол ауей“. Може дори да се каже, че в Мокпо прекарахме медения си месец.
И докато споделяше с нея спомените си от Мокпо, Греъм си блъскаше главата да разбере дали тя умишлено не споменава тъй често за мъжа си.
— Мислех, че тук се чувствате едва ли не като в рая — каза той.
— Но да, разбира се — увери го тя с настоятелност, която му се стори пресилена. — И все пак не знам какво ме прихваща напоследък. Чувствам, че трябва да тръгна нанякъде. Сигурно е пролетна треска — магията на червените богове. Само Дик да не работеше тъй усилено и да не се обвързваше с толкова проекти! Представете си, откакто сме женени, не съм имала друга сериозна съперница освен това имение. Той е верен в чувствата си, а имението е първата му любов. Обмислил е и е разработил всичко тук, преди да се срещнем и преди изобщо да е знаел, че съществувам.
— Да опитаме да изпеем това заедно — каза ненадейно Греъм и сложи пред нея някакви ноти.
— Но това е „По циганските следи“ — възпротиви се тя. — Ще ме разстрои още повече. — И започна да пее с тих глас:
— Какъв е този цигански патеран? — запита тя, както пееше. Винаги съм мислила, че е някакво наречие, циганско патоа, както има френско патоа, а струва ми се безсмислено да вървиш по стъпките на някакъв език — излиза нещо като филологическо проучване.
— В известен смисъл това наистина е говор — отвърна той. — Но патеран говори винаги едно и също нещо: „Минах оттук.“ Патеран се прави от две клонки, кръстосани по особен начин, и се оставя по изминатия път. Но те трябва да бъдат от различни дървета или храсти. Тук в чифлика патеран може да се направи от манзанит и мадрьоно, от дъб и бор, от кестен и бреза, от секвоя и лаврово дърво, от боровинков храст и люляк. Това е знакът, който циганинът дава на своя другар, циганката — на своя възлюблен. — И той тихо запя:
Тя направи знак, че разбира, хвърли смутен поглед към играещите бридж в дъното на салона, овладя мислите си, понесли се за момент далеч, и каза бързо:
— Колко много циганско има в характера на някои от нас! У мене повече, отколкото е редно. Въпреки привързаността си към земята Дик е роден циганин. А от това, което той разправя за вас, излиза, че вие сте непоправим циганин.
— В края на краищата именно белият човек е истински циганин — по-голям странник от самите цигани — подхвърли Греъм. — Странстванията му са били по-дълги и по-опасни. Впускал се е в тях по-зле съоръжен от който и да е циганин. Циганинът е вървял след него, но никога не му е проправял път. Хайде да опитаме.