Вендета: Отмъщението на Лъки

— Защо? — попита тя кисело. — Да не би да не бях на себе си вчера?

— Така изглеждаше.

— Много хитро, Ки. Имах интересно пътуване, но сега се върнах.

— Вероятно си имала нужда от почивка — каза Киоко със симпатия.

— Имах. Само че днес съм наказана сериозно. Имам ужасен махмурлук. Дали някъде тук има аспирин?

Той й донесе аспирин, чаша силно черно кафе и голяма чаша пресен портокалов сок. След това сложи пред нея списъка с телефонните обаждания.

Тя прегледа имената — Алекс Уудс се беше обаждал два пъти. Нямаше и намерение да му се обажда — вероятно беше по-добре да му даде време да охладнее и след това, когато се срещнеха отново, щеше да става дума само за работа. За момент позволи на мислите си да поблуждаят, спомни си Алекс в леглото… горещия бърз секс… Не! С Алекс беше за една нощ чукане за отмъщение. Никога нямаше да се повтори.

— Ъъъ… Ку… — каза тя и се опита да звучи както обикновено. — Ако отново се обади Алекс Уудс, разбери за какво става въпрос. Не искам да говоря с него, ако не е нещо, свързано с „Гангстери“. Ще се погрижиш за това, нали?

— Да, Лъки — отговори Киоко. Не беше в негов стил да задава въпроси, които очевидно не бяха негова работа.

— И ме свържи с Винъс — добави Лъки и изпи два аспирина с портокаловия сок.

Киоко се обади в дома на Винъс и говори с Антъни.

— Тя не е в къщи — каза той. — Да се опитам ли да се свържа с колата й?

— Ако обичаш.

След няколко секунди Винъс се обади — звучеше доволна.

— Това е нещо като телепатия — рече тя. — Сиси каза ли ти, че те търсих у дома ти снощи?

— Наистина бих искала да се срещнем — отвърна Лъки. — Твърде дълго не сме се виждали. Не си ли свободна за обяд?

— За нещастие, не — каза Винъс разочаровано. — Какво ще кажеш за вечеря?

— Става. Ще накарам Киоко да направи резервация в „При Мортън“.

— Супер! Можем да вземем акъла на всеки мъж в града. Обичам да правя това! — преди да продължи, Винъс замълча за малко. — Ъъъ… Не смятах да го споменавам, защото знам, че е твоят филм, но отивам да се срещна с Алекс Уудс. Чета ролята на Лола в „Гангстери“.

— Лола? — попита Лъки, изненадана, че Винъс би се съгласила на толкова малка роля. — Това не е роля за звезда.

— Знам, но твоят приятел и мой агент, Фреди, ме увери, че трябва да приема, защото това ще ме представи в друга светлина.

— Довери се на Фреди и той все ще ти излезе с някоя велика идея.

— Прочетох сценария и ми хареса. Сега знам защо искаш да направиш този филм.

— Ще се видиш ли с Алекс днес?

— След около десетина минути. Така че… ако те пита за мене…

— Алекс има последната дума за това, кой ще участва във филма. Но ако трябваше аз да реша, ти ще си Лола, въпреки че това ще надуе бюджета. Миналата седмица Алекс подписа с Джони Романо.

— Според Фреди той е трябвало да се бие, за да ми уреди среща с великия господин Уудс, който — както можеш да си представиш — изобщо не ме вълнува.

— Сигурна съм, че е така.

— Ти си се срещала с него. Какъв е той?