Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Простете ми, Гидиън. Знам много добре, че никога не бихте се държали грубо с мен.
Очите му внезапно срещнаха погледа й.
— Откъде си толкова сигурна, Хариет? Нима ми вярваш толкова много?
Тя почувства, че ужасно се изчервява. Откъсна очи от неговите и съсредоточи погледа си върху ушите на конете.
— Забравяте колко интимно ви познавам, Сейнт Джъстин.
— Повярвай ми, не мога да забравя нито за миг — рече Гидиън. — По цели нощи не мога да заспя заради спомена колко интимно се познаваме. Напоследък въобще не спя добре, Хариет, и само ти си виновна за това. Ти завладя сънищата ми.
— О — Хариет не знаеше как да отговори на тези думи. Просто не знаеше със сигурност дали Гидиън има нещо против това, да завладяват сънищата му. Чудеше се дали да му спомене, че напоследък и той завладява нейните. — Съжалявам, че не спите добре, сър. Но понякога и аз имам проблеми със съня.
Гидиън изви устни в иронична усмивка.
— Но докато ти несъмнено прекарваш някоя и друга нощ в неспокойни мисли за вкаменели зъби, моите безсънни нощи са изпълнени с мисли за това, как точно ще правя любов с теб, когато най-сетне си в леглото ми.
— Гидиън!
— И точно това щях да направя сега с теб, ако не седяхме в открита карета насред обществения парк.
— Гидиън, тихо!
— Помни добре това следващия път, когато се изкушиш да държиш такъв тон на бъдещия си съпруг и господар, госпожице Поумрой. — Гидиън се усмихна с не особено добре прикрита заплаха в изражението. — Всеки път, когато го предизвикаш, може да си сигурна, че той ще си върне, като измисля нови и уникални начини да те накара да трепериш и стенеш от удоволствие в прегръдките му.
Хариет беше толкова шокирана, че не посмя повече да проговори. Факт, който явно достави огромно задоволство на Гидиън.
Хариет почувства някакво странно напрежение в стаята на лейди Иънгстрийт, в която се бяха събрали за една извънредна сбирка на Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми. По време на събранието тя на няколко пъти усети втренчения поглед на лорд Фрай, а бе доловила и някаква необичайна решителност в начина, по който я гледаше лорд Епългейт. Лейди Иънгстрийт изглеждаше някак странно възбудена, сякаш криеше някаква тайна.
Тази сбирка бе свикана извънредно от лейди Иънгстрийт, за да изслушат една лекция от господин Криспли. Сега той изнесе един много досаден доклад, чиято цел явно бе да покаже съвсем ясно, че няма начин вкаменените животни да са предшественици на съвременните животни. Да се вярва на откачената идея, че можа да са съществували и по-ранни варианти на съвременните животински видове, е направо смешно, твърдеше той.
— Да се приеме подобна налудничава идея — предупреждаваше господин Криспли със заплашителна интонация, — би прокарало път на богохулната и научно невъзможна теория, че човешките същества може да са имали някакви други предшественици, които са се различавали много от хората днес.
Естествено никой не можеше дори да допусне да приеме подобно скандално предположение. Или поне не публично. Когато господин Криспли приключи с лекцията си, бе приветстван от доста откъслечни ръкопляскания.
Когато тълпата се разкъса на отделни разговарящи групички, лорд Фрай се наведе към Хариет, за да промърмори:
— Така-а. Чудесна лекция, а, госпожице Поумрой?
— Наистина чудесна — учтиво отвърна тя. — Но съм малко разочарована, че той не засегна въпроса за вкаменените зъби.
— Е, ами сигурно следващия път ще го направи — лорд Фрай изведнъж се сепна. — Охо, това ми напомня нещо. След сбирката днес следобед сме намислили аз, лейди Иънгстрийт и лорд Епългейт да посетим един приятел, който притежава удивителна колекция от вкаменели зъби. Искате ли да дойдете с нас?
Хариет моментално изпадна във възторг.
— Ужасно ще се радвам да дойда. Далеч ли живее приятелят ви?
— В предградията на Лондон — отвърна Фрай. — Ще идем дотам с каретата на лейди Иънгстрийт.
— Много ви благодаря за поканата, сър. С огромно удоволствие бих разгледала зъбите на приятеля ви.
— Така си и мислех — Фрай се усмихна с доволно изражение.
— Ще изпратя една кратка бележка до къщата на леля ми, за да знаят, че днес следобед малко ще закъснея — каза Хариет. — Не бих искала роднините ми да се тревожат.
— Както желаете — промърмори Фрай. — Предполагам, че лейди Иънгстрийт би могла да се погрижи някой от прислугата да я занесе у вас.