С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Тя разгада правилно изражението ми.
— Да — кимна, — омъжена съм.
— Толкова съжалявам! — поклатих глава. — Не биваше да идвам.
За моя почуда тя махна с ръка.
— Няма нищо — каза и наведе глава на една срана. — Как ме откри?
— Градът не е голям — повдигнах рамене. — Попитах някого.
— И той ти каза… просто така?
— Бях настоятелен.
И двамата се чувствахме неловко, не знаехме как да продължим. Част от мен искаше да остане там, докато си кажем всичко като стари приятели, докато споделим какво се е случило с нас през това време. Друга част очакваше всеки момент съпругът й да се появи и да поклати заканително глава или дори да ме предизвика на двубой. Един кон изцвили, видях зад гърба й четири конски глави, приведени над хранилката, половината от телата им бяха в сянка, другата половина бе леко осветена от лампата пред плевнята.
Други три коня, включително Мидас, гледаха Савана и сякаш се питаха дали не ги е забравила. Тя ги усети и кимна през рамо към тях.
— Трябва да им дам да хапнат. Усещат, че е време, и стават неспокойни.
Аз кимнах и тя тръгна към плевнята. Пред портичката се обърна и попита:
— Искаш ли да ми помогнеш?
Поколебах се и неволно погледнах към къщата. Тя проследи погледа ми и каза:
— Не се безпокой. Той не е тук, а аз наистина имам нужда от помощ.
Гласът й прозвуча изненадващо твърдо.
Не бях сигурен какво трябва да отговоря, затова кимнах и казах:
— Ще се радвам да ти помогна.
Тя изчака да вляза и затвори вратичката зад нас, посочи една купчина с тор и каза:
— Внимавай да не си нацапаш обувките.
— Ще опитам — изпъшках.
Тя раздели една бала със сено, взе едната трета, а другите две трети остави за мен.
— Остави ги в празните хранилки.
Направих, каквото ми нареди, и конете веднага тръгнаха към мен. Савана излезе с други два наръча.
— Отдръпни се, дай им малко пространство. Иначе може да те ритнат случайно.
Отстъпих, а тя сложи сламата в хранилките, които вече бяха празни. После се загледа в забързаните към нея коне. Гордостта й беше очевидна.
— Колко пъти на ден ги храниш?
— Два пъти. Но това е само малка част от грижите. Ще се учудиш, ако разбереш колко крехки могат са понякога. Винаги имаме на разположение ветеринар.
— Май имаш доста работа — усмихнах се.
— Така е. Казват, че да се грижиш за кон е като да живееш на котва. Ако няма кой да ти помага, не можеш да мръднеш никъде, дори и за седмица.
— Вашите не помагат ли?
— Понякога, когато наистина има нужда. Но татко остарява, а и разликата между това да гледаш един кон и да се грижиш за седем е огромна.
— Щом казваш.
Заслушах се в щурците, които пееха своята песен в топлата прегръдка на нощта и се опитвах да спра препускащите в главата ми мисли.
— Точно такова място си представях за теб — казах след дълго мълчание.
— И аз, но се оказа много по-трудно, отколкото си го представях — отвърна тя. — Винаги има нещо за поправяне, за стягане. Само да знаеш на колко места тече покривът на плевнята! Миналата година падна голям участък от оградата. Цяла пролет ни отиде, докато я оправим.
Чух много добре думичката „ни“ и разбрах за кого говори, но все още не се чувствах готов да попитам.
— Въпреки многото работа обаче тук е прекрасно. Във вечери като тази сядам на верандата и се заслушвам в планината. Шумът от колите се чува съвсем слабо и всичко е някак… спокойно. Помага ти да прочистиш съзнанието си, особено след уморителния ден.
Тя говореше, аз слушах внимателно и разбрах, че не иска да засяга опасни теми.
— Сигурен съм, че е така.
— Трябва да им почистя копитата. Ще се включиш ли?
— Не знам как става.
— Лесно е — погледна ме тя. — Ще ти покажа.
Изчезна в плевнята и след малко се появи с две приспособления, приличащи на извити като куки пирони. Подаде ми едното, а с другото се приближи към един от преживящите коне.
— Всичко е много просто. Хвани крака близо до копитото, издърпай го и го тупни леко по задната част на крака.
Тя демонстрира старателно. Вниманието на коня бе ангажирано с храната и той вдигна послушно крака си. Савана стисна копитото между краката си и отново вдигна очи към мен.
— Сега изстъргваш мръсотията от копитото. Това е всичко.
Приближих се до съседния кон и се опитах да повторя действията й, но нищо не се получи. Животното беше прекалено голямо и силно. Опитах пак, издърпах крака, но той не поддаде. Опитах още веднъж — конят не се трогна от усилията ми.
— Не иска да си вдигне крака — оплаках се аз.
Савана почисти внимателно копитото на своя кон и се наведе към моя. Дръпна го, тупна го на определеното място и хоп, кракът на коня беше между нейните. Пусна го и ми отстъпи мястото.