Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
Манас — орган на възприятията, мисълта и емоциите; ум; едно от вътрешните сетива. Възприема външните импулси, изработва мислите, желанията, нежеланията, плановете; негови са въображението и паметта; създава отношението на индивида към сетивните предмети (затова някои, влагайки по-тесен смисъл, го превеждат „сърце“). В йогийската практика установяването и контролирането на манас се поставя като първостепенна задача. Условният характер на външната акцеп-торна дейност определя и дейността на ума като променлива, условна. Обективният регулатор на неговата дейност е движението на трите гуни — движението в рамките на противоположните усещания, конкретизирано от закона (карма). Субективно дейността на ума придобива характер на хаотично движение, тъй като не се контролира от субекта — манас има функцията да създава жела-ния-нежелания, но няма функцията да ги контролира. Такъв контрол осъществява „по-висшето“ вътрешно сетиво — разумът (буддхи) или интелектът, висшият ум. Освен като детерминатор разумът (буддхи) е по-висш от ума (манас) и с функцията си да осъществява фина връзка с атмана.
В обширната коментаторска литература се е оформило становището, че умът е „животното“ у човека, тъй като дейността му е условно-рефлекторна, неконтролируема от субекта, но движеща цялостното му битие по силата на динамиката на трите гуни и кармата. Поради непрекъснатата възбудимост от контакта на външните сетива с околната действителност умът е постоянно в активна дейност, което води до пасивност на разума. В този план последователите на йога си поставят за задача привеждането на ума в покой с цел активизиране на дейността на разума — „пътя“ към атмана, и именно заради тази цел използуват редица методи, наричани традиционно сад-хана (средство). Различните видове садхана предполагат различни външни средства за постигане на вътрешен покой.
Мандара — „огромна“ или „твърда“. В индуистката митология свещена планина, място, където обитават различни божества и полубогове. Според „Махабхарата“ тя се издига на 11 000 йоджана (1 йоджан е равен приблизително на 4 км) и на толкова се спуска в земята. Боговете решили да я използуват за бъркалка на световния океан, но не успели да я изтръгнат. Според една легенда това сторила змията Шеша по молба на Брахмя.
Манипушпака — „скъпоценно цвете“. Името на раковината на Сахадева.
Мантра — звук, съчетание от звуци, дума, съчетание от думи или изречение, чието повтаряне цели да въведе йогин в определено трансцендентно ниво на личното битие. Мантрите са относително достъпни като текст — това са ведииските химни маха-мантра, махавакя („велики мантри“); в упапишидите — бхаджан и киртан (култово песнопеене).
Ману — човек (от корена ман — „мисля“). В индийската ми тология — първопредтечата, прародителят на хората. Във ведийската традиция е син на Вивасват (соларно божество) и брат на Яма. При това Ману се разглежда като първия човек, живял на земята, и цар на хората, а Яма — като първия човек, които е умрял и е цар на умрелите предци.Пураните и епосът изброяват 14 Ману: седем минали и седем бъдещи. През всеки световен период — манвантар (период на Ману), който обхваща 71 махаюга или 306 720 000 човешки години (вж. юга), човечеството води началото си от съответния Ману. За пръв от четиринадесетте Ману се смята Ману Сваямбхува — син на Сваямбху, тоест „самосъществуващият“ Брахма и неговата жена Шатарупа (има и други версии на легендата). Ману Сваямбхува царствувал в епохата кри-таюга, сътворил седем Праджапати или велики риши. Нему се приписва създаването на авторитетния кодекс от закони на индуизма „Манувад-хармашастри“ („Законите на Ману“). Особено известен е седмият Ману Вайвасвата — син на Вивасват и Сараня в нейния божествен облик, прародителят на живеещите днес хора. С Вайвасвата е свързана древноиндийската легенда за потопа.
Мангаширша — „начало на пътя“, глава на зодиака. Названието на месеца, който обхваща периода от средата на ноември до средата на декември; в древността с него започвала календарната година.
Маричи — един от седемте риши на Ману Вайвасвата. Роден е от желанието на Брахма; персонифицира светлинния лъч, частицата светлина.
Марути — във ведите — божества на вятъра и бурите; божества-демони, родени от Дити; често съставляват свитата на Индра.