Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
Какво точно представляваше този дар, който трябваше да донесат?
— Неблагоприятни събития имаше напоследък — каза Майен и хвърли поглед към Урут.
Трул улови мръщенето на баща си, но Майен сигурно бе видяла съгласие в погледа на Урут, защото продължи:
— В нощта на бдението в тъмното бродеха духове. Нежелани натрапници в светите ни места — призраците-сенки избягаха при появата им.
— За пръв път чувам — рече Томад.
Урут вдигна чашата си, та един от робите да я долее.
— Но все пак се знае за тях, съпруже. Ханан Мосаг и неговите К’риснан са разбудили дълбоки сенки. Приливът на промяната се надига и се боя, че скоро ще ни помете.
— Но тъкмо ние сме яхнали гребена на този прилив — отвърна с помръкнало лице Томад. — Едно е да оспорваш поражение, но сега ти оспорваш победата, жено.
— Говоря само за предстоящата Велика среща. Не ни ли разказаха синовете ни за призоваването от дълбините, отнело душите на ледерийските ловци на тюлени? Когато онези кораби влязат в залива на Трейт, как според теб ще реагират ледериите? Започнали сме танца на войната.
— Ако е така, няма да има много смисъл да се преговаря с тях — отвърна Томад.
— Освен за да им се вземе мярката — намеси се Трул; повтаряше думите на баща им, след като се бяха върнали от лежбищата на Калах.
— Тя им е взета отдавна — каза Феар. — Ледериите искат да направят с нас това, което направиха с нереките и Тартенал. Повечето от тях не виждат нищо осъдително в предишните си дела. Онези, които го правят, не са способни или не желаят да оспорват методите, само изпълнението, и затова са обречени да повтарят ужасите и да гледат на резултата — какъвто и да е той — като на поредното изпитание на принципи, към които твърдо се придържат. И дори река от кръв да потече около тях, ще мислят само за дребните подробности. Не можеш да се противопоставиш на основните убеждения на такива хора, защото няма да те чуят.
— Тогава ще има война — прошепна Трул.
— Винаги е война, братко — отвърна Феар. — Вери, слова и мечове: историята кънти от вечния им сблъсък.
— И трошене на кости — подхвърли с усмивка Рулад, като човек, посветен в голяма тайна.
Глупава самонадеяност. Томад не го пропусна и се наведе над масата.
— Рулад Сенгар, говориш като сляп старец с торба, пълна с духове. Изкушаваш ме да те просна на тази маса и да излича злорадството от лицето ти.
Трул се обля в гореща пот. Видя как пребледня брат му. „О, татко, нанесе му рана, по-дълбока, отколкото можеш да си представиш.“ Хвърли поглед към Майен и стъписан видя в очите й нещо алчно — злоба и едва сдържана радост.
— Не съм толкова млад, татко — изхриптя Рулад. — Нито толкова стар, за да позволя такива думи…
Юмрукът на Томад удари по масата, чашите и чиниите издрънчаха.
— Тогава говори като мъж, Рулад! Кажи на всички ни това ужасно нещо, което знаеш и което те прави толкова неспокоен от една седмица! Или искаш да разтваряш нежни бедра с това твое женско нервничене? Нима си мислиш, че си първият млад воин, който се опитва да стъпва в крак с жените? Съчувствието, синко, е жалък път към сладострастието…
Рулад скочи, лицето му бе разкривено от гняв.
— А с коя кучка би искал да легна, татко? На коя съм обещан? И в чие име? Вързал си ме тук, в това село, а после се подиграваш, че се напъвам да скъсам каишката. — Изгледа с яд всички и накрая погледът му се спря на Трул. — Когато войната започне, Ханан Мосаг ще обяви жертвоприношение. Длъжен е. Едно гърло ще бъде разпрано, та кръвта да зацапа кораба на пълководеца. Мен ще избере, нали?
— Рулад — заговори Трул, — не съм чувал за такова нещо…
— Ще го направи! Аз трябва да легна с трите дъщери! Шелтата Лор, Сукул Анкаду и Менандори!
Платото се изплъзна от ръцете на обслужващия роб, издрънча върху масата и стридите, с които бе отрупано, се разпиляха. Робът се пресегна да ги събере — и изведнъж Урут го сграбчи за китките и рязко ги извъртя.
Дланите на ледериеца бяха обелени — раздрана, червена и напукана мокра плът.
— Какво е това, Удинаас? — попита строго Урут. Стана и го дръпна рязко към себе си.
— Паднах… — изохка ледериецът.
— И раните ти капят върху храната ни? Полудял ли си?
— Господарке! — намеси се друг от робите и плахо пристъпи напред. — Видях го, като дойде в къщата — тогава нямаше такива рани, кълна се!
— Той беше този, дето се би с Вайвала! — извика друг и отстъпи назад, обзет от ужас.