Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Добре — казва той. — Ще те отведа в убежище — това е единственото, което можем да сторим.
— Ще бъда ли в безопасност там?
Влизам в малката си спалня, точно до приемната, а той влиза след мен, без да се смути, и застава на вратата, докато аз отварям ковчежето си и изваждам кутията си за накити.
— Няма да нахълтат в свято убежище в Лондон. Намерил съм ти място в сградата на кардиналската колегия в квартала «Сейнт Мартин льо Гран». Ще те скрият на сигурно място там — той взема кутията от ръцете ми. — Нещо друго?
— Зимното ми наметало — казвам. — И ще си обуя ботушите за езда.
Сядам на леглото и изритвам обувките си, а той коленичи пред мен и взема ботушите за езда, като държи единия разтворен, за да пъхна в него босия си крак. Поколебавам се; това е толкова интимен жест между една млада жена и мъж. Усмихнатият му поглед, вдигнат към мен, ми подсказва, че разбира колебанието ми, но това не го притеснява. Издавам напред пръстите си, а той държи ботуша, плъзвам крака си вътре и той издърпва ботуша над прасеца ми. Улавя меките кожени връзки и затяга ботуша, първо на глезена ми, на прасеца, а после точно под коляното ми. Вдига поглед към мен, нежно сложил ръка върху носа на ботуша. Мога да почувствам топлината на ръката му през меката кожа. Представям си как пръстите ми се присвиват от удоволствие при допира му.
— Ан, ще се омъжиш ли за мен? — пита той простичко, както е коленичил пред мен.
— Да се омъжа за теб?
Той кимва.
— Ще те отведа в убежище, а след това ще намеря свещеник. Можем да се оженим тайно. Тогава ще мога да се грижа за теб и да те закрилям. Ще бъдеш моя съпруга и Едуард ще те приеме като своя снаха. Едуард ще ти дари дела ти от наследството на майка ти, когато бъдеш поверена на моите грижи. Няма да откаже на съпругата ми.
Той протяга другия ботуш, без дори да изчака отговора ми. Насочвам пръстите си и плъзвам крак вътре. Той отново завързва внимателно връзките на глезена, прасеца и коляното. Има нещо много чувствено в начина, по който внимателно затяга връзките, проправяйки си път бавно нагоре по крака ми. Затварям очи, копнея за лекия допир на пръстите му до вътрешната страна на бедрото ми. После той улавя подгъва на полата ми и я издърпва надолу до глезените ми, сякаш иска да защити благоприличието ми, сякаш показва, че мога да му имам доверие. Поставя ръце на леглото, от двете ми страни, все още коленичил пред мен, гледайки нагоре към мен, с лице, на което е изписано желание.
— Кажи «да» — прошепва той. — Омъжи се за мен.
Колебая се. Отварям очи.
— Ти ще получиш състоянието ми — отбелязвам. — Когато се омъжа за теб, всичко, което притежавам, става твое. Точно както Джордж има право над всичко, което принадлежи на Изабел.
— Точно затова можеш да ми се довериш да го спечеля за теб — казва той. — Когато твоите и моите интереси бъдат едни и същи, ще можеш да бъдеш сигурна, че ще се грижа за теб, както за себе си. Ти ще бъдеш моя. Ще откриеш, че аз се грижа за своето.
— Ще ми бъдеш ли верен?
— Верността е моят девиз. Когато дам дума, можеш да ми имаш доверие.
Поколебавам се.
— О, Ричард, от мига, когато баща ми се обърна срещу брат ти, нищо не върви както трябва за мен. След смъртта му не съм имала и един ден без печал.
Той поема двете ми ръце в топлата си хватка.
— Знам. Не мога да върна баща ти, но мога да те върна в неговия свят, в двора, в дворците, сред престолонаследниците, където той искаше да бъдеш. Мога да спечеля земите му обратно за теб, ти можеш да бъдеш господарка на неговите арендатори, можеш да осъществиш плановете му.
Поклащам глава, усмихвайки се, макар че в очите ми има сълзи.
— Не можем никога да направим това. Той имаше много амбициозни планове. Обеща ми, че ще бъда кралица на Англия.
— Кой знае? — казва той. — Ако нещо се случи на Едуард и сина му, и на Джордж — да пази Господ — тогава аз ще бъда крал.
— Не е вероятно — казвам: амбицията на баща ми ме подтиква като шепот в ухото ми.
— Не — казва той. — Не е вероятно. Но тъкмо ти и аз знаем, че е невъзможно да се предвиди бъдещето; никой от нас не знае какво може да се случи. Но помисли си каква можеш да бъдеш още сега. Мога да те направя херцогиня от кралската фамилия. Ти можеш да ме направиш богат мъж. Аз мога да те направя равна на сестра ти и да те защитя от нейния съпруг. Ще ти бъда верен съпруг. И, мисля, че знаеш, аз те обичам, Ан.