Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Гейбриъл — извика тя, — къде, по дяволите, си, стари непрокопсанико?
Лицето й се покри с капчици пот, които се стичаха в очите й, докато чакаше Гейбриъл да се обади. Отговор не последва.
— Гейбриъл — простена тя, — моля те, върни се! Не ме напускай точно сега. Имам нужда от теб.
Контракцията отслабна, но дворът остана все така пуст и Матилда разбра, че е сама. Бутна силно вратата с мрежата и влезе в кухнята. Грабна старото одеяло от куката до вратата и го постла на пода до печката. Водата в тенджерата завираше, ножът, който използваше за разфасоване на зайци, беше на масата. Матилда го пусна във врящата вода. По-късно щеше да й потрябва, за да пререже пъпната връв.
Докато сваляше гащеризона и ботушите, главата й се въртеше. Ризата й подгизна от пот, но тя продължи. Чувстваше се много уязвима — без дрехи и при тези силни болки. Сложи настрана един чист чаршаф, за да увие с него бебето, след като се роди, и клекна на одеялото, ридаейки за Гейбриъл. Къде бяха отишли всички? Защо беше избрал точно този ден, за да напусне фермата и да вземе и жена си с него? Това не беше добър знак. Гейбриъл предчувстваше неприятностите и винаги гледаше да ги избегне.
— Мързелив безполезен негодник — изруга тя. — Ще изчезне точно когато наистина ми е нужен.
Болките ставаха по-силни, прииждаха на вълни — една след друга, докато не усети напъните. Болката беше нечовешка; нуждата да напъва — непреодолима. Матилда попадна във водовъртеж, където нямаше нищо друго, освен необходимостта да даде живот на съществото вътре в нея.
Малко по-късно от някакво далечно място, някак отделено от това, което ставаше с нея, се чу затръшването на входната врата. Бързи стъпки прекосиха дъсчения под на кухнята. Чуваше звука от далечни гласове, заглушавани от бученето в ушите й. Около нея, на фона на светлината от огнището, се мяркаха призрачни сенки.
— Боже мой, Бърт, тя ражда! Бързо — донеси ми кутията от каруцата.
Матилда отвори очи и видя познатото приятелско лице на Пег Райли.
— Всичко е наред, миличка. Просто се отпусни. Пег ще се погрижи за теб.
— Бебето ми — изохка Матилда, стискайки силно ръката на Пег, — вече излиза.
— Точно така, скъпа, моментът е дошъл. Хвани здраво ръката ми и напъвай.
Силните ръце не помръднаха, когато Матилда ги сграбчи. Стисна зъби, затвори очи и се отдаде на позива да напъва — и с един последен мощен тласък тя усети как бебето излезе от нея. После всичко потъна в тъмнина. Матилда с удоволствие се отдаде на всепоглъщащата забрава и потъна в нея с благодарна въздишка.
Матилда отвори очи, без да може да се ориентира в мекия сумрак на спалнята си. През прозореца проникваше бледа лунна светлина и осветяваше ъгъла на стаята. Имаше някаква промяна, нещо не беше наред. Тя се опита да надмогне забвението и изведнъж си спомни. Колко дълго бе спала и къде беше бебето й?
Една тъмна сянка помръдна в ъгъла и тя се сви от страх. Това беше Марвин. Бе станал от гроба, за да я накаже и да открадне бебето й.
— Шшт. Всичко е наред, миличка. Аз съм, Пег Райли.
Една топла ръка я погали по косата и пъхна в ръката й чаша с някаква течност, като я накара да я изпие. Имаше странен мирис и беше много сладка на вкус.
Матилда погледна познатото лице, изпи напитката и се отпусна. Винаги беше харесвала Пег Райли и в нейно присъствие се чувстваше в безопасност.
Празната чаша бе отнесена, а чаршафът — плътно опънат под брадичката й.
— Това е, миличка. Всичко свърши. Почини си и се наспи. Пег е тук, за да се грижи за теб.
— Къде е бебето ми? — промърмори Матилда. Клепачите й тежаха и не можеше да се бори повече със съня.
— Не се притеснявай за нищо, миличка. Това, от което имаш нужда сега е, хубавичко да се наспиш. На сутринта всичко ще е наред.
— Бебето ми — прошепна тя. — Добре ли е бебето ми? — Звукът от гласа й отекна в стаята и в главата й, после потъна в прегръдките на съня. Сънят й обаче бе неспокоен — пълен с призрачни, безплътни гласове и шум от далечни стъпки.
Когато най-накрая отвори очи, видя, че се зазорява. Ясната синкава светлина се процеждаше между новите раирани памучни пердета и осветяваше Пег, която седеше до леглото и плетеше. Матилда се усмихна на топлите очи и хвана почервенелите ръце на Пег.