Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Благодаря ти, Пег. Бях толкова уплашена, че не знам какво щях да правя, ако не беше дошла.
— За нищо, миличка. Решихме да дойдем направо тук, вместо да ходим до Уолаби Флатс. Обичам да си подготвям нещата, преди да са дошли стригачите. — Тя отдръпна ръцете си и продължи да плете. — Не мога да кажа, че съжалявам за случилото се с баща ти. Виждам, че и сама си се справила отлично. Стадото е в много добро състояние.
Матилда се облегна на възглавниците. Въпреки продължителния сън тя се чувстваше изтощена и говоренето й струваше много големи усилия. Гледаше как Пег се движи из стаята, доволна да слуша шумоленето на роклята и стъпките й.
— Изпий това, мила. То ще ти възвърне силите. — Пег видя как Матилда стисна носа си с отвращение. — Сложила съм нещо, което ще ти помогне да се отпуснеш и да поспиш. Няма да ти навреди.
Пег изчака Матилда да пресуши чашата с топлото мляко. Когато се обърна към нея, лицето й имаше угрижено изражение.
— Къде е мъжът ти, Матилда? — попита накрая.
Матилда усети, че се изчервява от срам.
— Нямам мъж — прошепна.
Пег не се впечатли от този отговор. Само кимна и опъна чаршафа, като подпъхна краищата му под матрака, после тръгна към вратата.
— Къде е бебето ми, Пег?
Жената се спря на прага с изправена стойка, хванала дръжката на вратата. Секундите се изнизваха и когато накрая Пег се обърна към нея, Матилда застина от страх. Изражението на жената бе сериозно, а погледът й бе насочен надолу.
Матилда се опита да се повдигне на лакти, но беше прекалено слаба.
— Какво е станало, Пег? — промълви тя.
Пег седна на леглото и матракът потъна под тежестта й. Протегна се и прегърна Матилда, обгръщайки я с топлите си меки ръце.
— Бедното малко същество се роди мъртво, скъпа. — Напевният й глас звучеше успокояващо. — Не можахме да сторим нищо.
Матилда се остави да бъде приласкана от тази нежна прегръдка и зарови лицето си в щедрата пазва на Пег. Думите преминаваха през ушите й, без да стигнат до съзнанието й.
— Моят Бърт скова едно хубаво сандъче. Ще се погрижим малкото дребосъче да бъде погребано, както му е редът.
Лекарството, което Пег беше сложила в млякото, оказваше въздействието си и Матилда се бореше с вълните на съня, които заплашваха да я погълнат.
— Мъртво? — прошепна. — Бебето ми е мъртво? — Истината достигна до нея през нахлулия мрак и по лицето й потекоха горчиви сълзи. Усещаше, че нещо не е наред. През последните дни бебето не мърдаше в корема й. Трябваше да отиде до Уолаби Флатс при доктор Петерсън. Само тя беше виновна, че бебето се роди мъртво.
Пег я държа в прегръдките си, докато сънят не я надви.
Дочуха се звуци. Първо някъде отдалече, после станаха поясни. Жалостивото блеене на овцете, бръмченето на генератора, възбуденият говор на мъжете, целият този шум я накара да се събуди от летаргичния си сън. Матилда се заслуша в познатите звуци. Разбра, че стригачите са пристигнали и бе спокойна, защото знаеше, че Пег и Албърт ще ги посрещнат.
Истината я повали с цялата си жестокост. Бебето й беше мъртво. Пег и Албърт щяха да го погребат. Тя не можеше да лежи тук и да не прави нищо.
— Пег? Къде си? — Матилда спусна краката си от леглото. Чаршафът се бе омотал около нощницата й.
Никой не й отговори.
— Сигурно е в готварницата — промърмори.
Чувстваше главата си куха, а когато се опита да се изправи, краката й се разтрепериха. Облегна се с цялата си тежест на нощното шкафче, докато изчакваше замайването да премине. Усещаше дълбоко в себе си някаква празнота, каквато до този момент не познаваше, а болката беше единственото, което й напомняше, че е родила. На няколко пъти си пое дъх и събра всичките си сили, за да се добере до кухнята.
Когато главата й се проясни и погледна към нощното шкафче, осъзна, че нещо липсва. Беше нещо важно, но когато моментът на просветление премина, не можеше да определи какво точно бе то.
— Скоро ще разбера — промърмори си тя.
Навлече една широка риза върху нощницата и като влачеше с мъка краката си, се добра до кухнята. Там нямаше никой, но това не я изненада. По това време Пег имаше много работа в готварницата. На масата, изглежда, бе оставена някаква бележка.
Матилда се приближи до масата с бавни несигурни крачки, взе парчето хартия и се отпусна на стола. Почеркът бе почти нечетлив.