Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— На петнайсет. Но не ме подценявайте, господин Симънс. — Матилда скръсти ръце пред гърдите си и го погледна решително.
— Остава обаче да се погаси заема, изтеглен от майка ви. Какво ще направите по този въпрос?
Матилда долови саркастичните нотки в гласа му. Извади металната кутия, която толкова старателно бе крила от Марвин. Цяла година бе събирала в нея парите, намерени при претърсване на джобовете му, а също и онова, което бе успяла да спести и икономиса с цената на много лъжи, само за да е готова за този момент. Това бяха всичките й пари.
Тя изсипа монетите на масата и те заблестяха на слънчевата светлина.
— Тази сума ще покрие половината от дължимото. Другата половина, както е уредено по договор, ще бъде платена, когато получа парите от продажбата на вълната.
Симънс смръщи чело при вида на купчината монети.
— Като гледам стадото ви, госпожице Томас, съмнявам се, че този сезон ще изкарате много пари — а и как ще живеете без средства дотогава? Това е всичко, с което разполагате, нали?
Матилда не се нуждаеше от съчувствието му. Не можеше да търпи присъствието му в кухнята си.
— Това си е мой проблем, господин Симънс. Ако сме приключили, отивам да си върша работата.
Матилда го изпрати до верандата и остана навън, докато четиримата мъже наляха прясна вода и възседнаха конете си. Джо яздеше отпред, а след него вървяха, вързани, двата жребеца и кафявата кобила. Агнетата и овцете подтичваха, скупчени пред конете. Тя изчака, докато се превърнаха в точици на хоризонта, после се върна към работата по покрива.
Гейбриъл стоеше разкрачен, с гръб, подпрян на комина. Матилда забеляза, че откакто бяха пристигнали мъжете, той не бе свършил никаква работа.
Когато се качи на последната пречка на стълбата, тя задържа дъха си и изчака болката в гърба й да премине. Все по-трудно й беше да се движи бързо. Носеше бебето ниско и тялото й бе натежало под широките дрехи, които прикриваха корема й.
— Хайде да свършваме с тази работа, Гейб. После ще седнем да хапнем.
Той се ухили насреща й.
— Няма пирони, господарке.
— Тогава слизай долу и отивай да търсиш проклетите пирони! — рязко отсече тя.
Глава 8
Матилда знаеше, че не разполага с много време. Скоро нямаше да може да прикрива състоянието си, затова една седмица, след като разплати дълговете на Марвин, тя впрегна Лейди в каруцата и заедно с подтичващия покрай нея Блу се отправи към Уолаби Флатс. Запасите й от продукти намаляваха застрашително и имаше само един изход от положението.
Докато пътуваше, Матилда си припомни последното си излизане от Чаринга — отчаяното бягство на едно дете. Вече бе жена, поела съдбата си здраво в ръце, платила бе дълговете си, Чаринга все още бе нейна, а овцете ставаха все по-охранени от пролетната паша. Животът можеше и да е хубав.
Матилда прекара нощта на открито. Спа под каруцата, увита плътно с одеяло. Блу ръмжеше при най-слабия шум, а юздите на Лейди подрънкваха, докато пасеше трева наблизо. Тя стана на зазоряване, свари в канчето чай и закуси с хляба, който носеше от вкъщи.
В дърветата грачеха врани, стадо кенгура, подгонено от Блу притича пред каруцата. Беше й горещо в дългото палто на баща й, но то обгръщаше фигурата й като палатка и прикриваше състоянието й. Макар че на хората не им влизаше в работата какво става с нея, не беше готова да стане обект на одумки и не искаше да обяснява своето поведение или пък поведението на баща си. Ако пътуването минеше гладко, нямаше да й се наложи да ходи до Уолаби Флатс до раждането на бебето — а после щеше да му мисли, като настъпеше момента.
Уолаби Флатс не се беше променил от времето, когато майка й я доведе тук за пръв път. Все още беше мрачен и прашен град, пълен със серни извори и изоставени мини за добив на опали. Къщите имаха занемарен вид, а парапетът около кръчмата — осеян с дупки. Мъжете все така седяха под сянката на верандата и зяпаха безцелно пред себе си.
Матилда завърза Лейди за един кол до коритото с вода, измъкна пушките от задната част на каруцата и заизкачва дървените стъпала. Камбанката на вратата звънна, както обикновено, когато някой влизаше в магазина. Лъхна я тежката миризма на захар и кафе, чай, кожа и керосин. След люлеенето и друсането на каруцата това и дойде в повече, и Матилда преглътна няколко пъти, за да овладее гаденето. Напоследък й ставаше лошо от миризми, вероятно заради бременността.