Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
— Ти си Матилда Томас, нали? Колко хубаво. Много се радвам да те видя.
Матилда си пое дълбоко въздух. Надяваше се, че свещеникът е на една от продължителните си обиколки из поверената му енория. Обикновено това му отнемаше около три месеца — беше чисто съвпадение, че се засякоха. Тя вдигна поглед към приятелското лице на отец Райън. Беше млад и добронамерен и често ги посещаваше, докато майка й беше жива. За последно го видя преди три месеца, когато дойде да прочете заупокойна молитва на гроба на Марвин.
— Добър ден, отче.
— Как се справяш, Матилда? Сигурно не е лесно за такова крехко създание като теб да се оправя сама в голяма ферма като Чаринга. Предполагам, че ще я продадеш?
Матилда поклати глава.
— Не, отче. Оставам.
— Господ знае, че това не е много разумно, Матилда. Не ми се вижда по силите на една млада жена да носи подобна отговорност.
Изглеждаше искрено загрижен. Стъпките му отекваха в празната дървена църква.
Матилда беше чувала тези думи хиляди пъти.
— И по-рано съм се справяла предимно сама, дори и когато баща ми беше жив, отче — натърти тя. — Правя това, което винаги съм правила. Гейб и семейството му са във фермата и ми помагат.
Свещеникът се усмихна.
— А, Гейбриъл. Едно от ленивите божи чада — въздъхна той. — Мисля, че не може да се разчита много на него. Склонен е да се запилява на обиколка, както казват те.
— Имат право, отче. Всеки има нужда от почивка от време на време. — Матилда стана. — Време е да вървя. Трябва да натоваря продуктите и да се връщам в Чаринга.
— Не искаш ли да се изповядаш, дете? Отдавна не си го правила.
Матилда поклати енергично глава. Господ знаеше греховете й — нямаше смисъл да ги изповядва и пред отец Райън.
— Нямам време, отче. Ще го направя следващия път, когато дойда в града.
Усмивката му беше тъжна.
— Винаги казваш така. — Той погледна тежкото палто, което я покриваше от главата до петите. — Сигурна ли си, че всичко е наред с теб, Матилда?
— Малко съм изморена, това е всичко. Трябва да вървя.
Тя излезе от църквата и се забърза към магазина. Колкото по-скоро напуснеше това място, толкова по-добре. Тук имаше твърде много любопитни очи и добронамерено съчувствие.
Фред Партридж товареше последните пакети с продукти в каруцата. Двете му момченца надничаха иззад полите на майка си, която стоеше облегната на входната врата и наблюдаваше приближаването на Матилда.
Матилда провери продуктите по списъка си. Изглеждаше, че всичко необходимо е натоварено.
— Сложил съм няколко неща, които мисля, че ще, ти потрябват — каза Фред. — Пирони, канап и един пакет с храна за пилета. Жената реши, че този топ плат ще ти свърши работа. Предполагам, че пушките на Марвин покриват всичко това. — Прежълтелите му страни се покриха с червенина, а очите му гледаха някъде зад рамото й.
Матилда погледна светлосиния раиран памучен плат и си помисли за нещата, които можеше да ушие от него.
— Благодаря.
Покатери се на каруцата, взе юздите и се сбогува с усмивка. Нямаше смисъл да настройва тези хора срещу себе си, като отблъсква благородния им жест. Те се държаха мило с нея и трябваше да им е благодарна за това. Чудеше се, обаче, дали ще са толкова мили и следващия път, ако не изкараше достатъчно пари от вълната и продуктите й свършеха. Сега, когато пушките бяха разменени, а кравите и прасетата подготвени да бъдат продадени на пазара, нямаше друго за размяна.
Тя свирна и Блу излезе, въртейки опашка, от магазина, където вероятно гонеше плъхове. Плесна с юздите Лейди по гърба и каруцата потегли надолу по прашния път към изхода на града. Матилда не се обръщаше назад, но знаеше, че мъжете бяха наизлезли от кръчмата, за да я видят, а пердетата на всяка къща, покрай която минаваше, помръдваха незабележимо. Тя държеше главата си високо вдигната. Можеха да приказват, каквото си искат. От сега нататък щеше да постъпва според собствените си разбирания и нямаше да дължи на никого дори едно пени.
Джени лежеше на леглото и се взираше в тавана. Пред очите и бе Матилда — на онази каруца, теглена от старата кобила — и потичващия край тях Блу. Опита се да си представи изнурителния труд и самотата през онези няколко месеца, когато Матилда е поправяла покриви и стени, и фактически е построила наново стригачницата. Какво ли й е минавало през ума, докато е обикаляла огромната ферма и не е срещала нито едно живо човешко същество?