Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Втора част
На каква сума възлиза любовта на старците
Сто хиляди франка отиват при Азѝ
От една седмица Нюсенжан ходеше почти всеки ден в магазинчето на улица Ньов-Сен-Марк да се пазари за жената, в която бе влюбен. Там сред най-хубави гиздила, стигнали до отвратителната си фаза, когато роклите не са вече рокли, но не са станали още парцали, царуваше Азѝ ту под името Сент-Естев, ту като измислената госпожа Нурисон. Обстановката бе в духа на тази жена, защото подобни дюкянчета представляват една от най-злокобните особености на Париж. Там виждате дрипи захвърлени от костеливата ръка на Смъртта, чувате под някой шал предсмъртното хъркане на болната от охтика, също както отгатвате агонията на сиромахкинята в роклята от златно ламе. По изящните дантели са описани жестоките битки между Разкоша и Глада. Откривате лицето на някоя кралица под украсения с пера тюрбан, поставен така, че напомня и почти възкресява изчезналия лик. Грозота в красотата! Размахван от административната ръка на комисаря-оценител, Ювеналовнят камшик разхвърля по земята проскубаните маншони и остарелите кожени палта на подгонени от глада проститутки. Това дюкянче е като бунище с цветя, където тук-таме блестят рози, откъснати вчера и носени само един ден; над него вечно стои клекнала една старица, първата братовчедка на Лихварството — Оказнонната продажба, плешива, беззъба и готова да продаде съдържанието на каквото и да било, дотолкова е свикнала да купува всякаква обвивка — роклята без жената или жената без роклята! Азѝ бе там в стихията си, като пазач в каторга, като лешояд с кървава човка над трупове, по-страшна от дивашките ужасии, всяващи тръпки у минувачите, които понякога се чудят, че в мръсната витрина, зад която се криви някоя оттеглила се от търговията, истинска госпожа Сент-Естев, стои окачен един от ранните им и свежи спомени.
От разправия на разправия и от хилядарка на хилядарка, банкерът предложи най-после шестдесет хиляди франка на госпожа дьо Сент-Естев, която му отговори с отказ, така добре изигран мимически, че дори и маймуна не би могла да го повтори. След една неспокойна нощ, като си призна колко много е разстроила Естер мислите му и си даде сметка за неочакваните печалби на Борсата, той пристигна най-после една сутрин с намерението да даде исканите от Азѝ сто хиляди франка, но преди това да измъкне от нея цял куп сведения.
— Решаваш се, значи, вече, дебелако? — запита го Азѝ и го потупа по рамото.
Унизителното интимничене е първият данък, вземан от този род жени от разбеснелите се страсти или доверилата им се сиромашия; те никога не се издигат до равнището на клиента, а го карат да седне редом с тях, на тяхната купчина смет. Както виждаме, Азѝ се подчиняваше напълно на своя господар.
— Нема как — отвърна Нюсенжан.
— Не съм те ограбила — възрази Азѝ. — Продавали сме жени сравнително много по-скъпо от тази. Има жени и жени! Дьо Марсе даде за покойната Корали шестдесет хиляди франка. А тази, която ти искаш, струва сто хиляди от първа дума; но какво да ти кажа, стари развратнико, за мен това е прилична сделка.
— А кате е тя?
— О, ще я видиш. И аз съм като теб: дай, за да дам!… А, драги ми, твоята любима извърши лудории. Тия момичета не са разумни. В тоя момент принцесата е, както казваме ние, нощна птица…
— Ноштна?…
— Хайде де, да не вземеш да се правиш на глупак?… Лушар е по следите й и аз й заех петдесет хиляди франка…
— Тфатесет и пет! Злушай… — викна баронът.
— Така де, двадесет и пет, а не петдесет, то се разбира — отвърна Азѝ. — Нека да бъдем справедливи, тая жена е самата честност! Като остана съвсем сама, каза ми: „Миличка госпожа Сент-Естев, преследват ме, само вие можете да ми услужите, дайте ми двадесет хиляди франка, ще ги ипотекирам срещу сърцето си…“ О, тя има златно сърце!… Само аз зная къде е сега. Ако продумам, може да загубя моите двадесет хиляди франка… По-рано живееше на улица Тетбу. Преди да си излезе оттам… (Сложиха запор на мебелите!… Заради дългове. Тия обесници, приставите!… Знаете тия работи, нали сте важна клечка в Борсата!) Да, ама тя не е глупава, даде за два месеца апартамента си на една англичанка, великолепна жена, дето й беше любовник оня… Рюбампре, а той бе толкова ревнив, че я караше да се разхожда само нощем… Но, като се разбра, че ще продават мебелировката, англичанката се разкара, още повече, че беше твърде скъпа за това щурче Люсиен…