Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Да, моля.
„Okay, so you’re a rocket scientist, that don’t impress me…“72
— Обажда се Юл. Притеснявам ли ви?
— Не, това е само музика.
— Дишате тежко като морж. Обадете ми се, когато е удобно.
— Сега е удобно. Просто съм на тренировка.
— Добре тогава. Имам добри новини. Прочетох доклада ви от Йоханесбург. Защо не ми казахте, че той е бил в Зенхайм?
— Урия ли? От значение ли е? Даже не бях сигурен, че съм чул името правилно, понеже разгърнах немски атлас, но не открих никакъв Зенхайм.
— Отговорът на въпроса ви е „да“ — от голямо значение е. Ако по-рано сте се чудили дали търсеният от вас мъж е бивш фронтовак, сега бъдете сигурен. Сто процента. Зенхайм е малко градче и единствените норвежци, за които съм чувал да са ходили там, са били участници във войната. На тренировъчен лагер, преди да тръгнат към Източния фронт. Не сте намерили Зенхайм в немски атлас, защото не се намира в Германия, а в Елзас, във Франция.
— Но…
— В миналото Елзас е бил ту френско, ту немско владение, затова там говорят немски. Щом нашият човек е бил там, значи броят на потенциалните възможности значително намалява. Защото там са били само норвежци от полк „Нурлан“ и полк „Норвегия“ — те са се обучавали там. И още добри новини — ще ви дам име на човек, бил в Зенхайм, и най-вероятно ще пожелае да ви сътрудничи.
— Сериозно ли?
— Фронтовак в полк „Нурлан“. Записа се като доброволец в Отечествения фронт през 1944 година.
— Я виж ти.
— Израснал е в отдалечен чифлик с родителите и по-големите си братя, до един фанатици на тема Национално обединение; бил принуден да се запише като доброволец във войната. Никога не е бил убеден нацист, а през 1943-а дезертирал при Ленинград. За кратко бил пленник при руснаците и се е бил на тяхна страна, преди да се върне в Норвегия през Швеция.
— Имахте ли доверие на фронтовак?
Юл се засмя:
— Напълно.
— Защо се смеете?
— Дълга история.
— Имам достатъчно време.
— Заповядахме му да ликвидира някого от собственото си семейство.
Хари спря, задиша тежко. Юл се изкашля:
— Намерихме го в местността Нурмарка, горе на север. Първоначално не повярвахме на историята му, взехме го за шпионин и имахме намерение да го застреляме. Но благодарение на справка с архива на полицията в Осло проверихме версията му и се оказа, че действително е обявен за изчезнал на фронта и е заподозрян в дезертьорство. Сведенията за семейството му съвпадаха, а и документите му доказваха, че е лицето, за което се представя. Но всичко това можеше да е постановка на немците, затова решихме да го изпитаме.
Мълчание.
— И? — попита Хари.
— Скрихме го в една къщурка, където го изолирахме и от нас, и от немците. Някой предложи да му заповядаме да ликвидира един от братята си, член на Националното обединение. Идеята бе най-вече да видим как ще реагира. Той не каза и дума, прие заповедта мълчаливо, а на следващия ден, когато слязохме до къщичката, вече бе заминал.
Бяхме убедени, че е офейкал, но след два дена той се появи. Бил се поразходил до семейния чифлик в Гюдбрансдален. Няколко дена по-късно получихме докладите на нашите хора там. Открили единия брат в обора, а другия в плевнята. Родителите лежали във всекидневната.
— Мили Боже — възкликна Хари. — Този човек трябва да е полудял.
— Вероятно да. Всички се бяхме побъркали. Водеше се война. Иначе не сме говорили за това, нито тогава, нито по-късно. Може би и вие не бива да…
— Няма, разбира се. Къде живее?
— Тук в Осло. Май в квартал Холменколен.
— А как се казва?
— Фауке. Синдре Фауке.
— Чудесно. Ще се свържа с него. Благодаря ви, Юл.
72
Добре, значи си специалист по ракетни двигатели, това хич не ме впечатлява… (англ.). — Б.пр.