Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Можеш да се обръщаш към мен винаги, когато пожелаеш, Ауд Хилде — каза той и веднага усети пристъп на лека паника: дали името й наистина беше Ауд Хилде?
— Бедният човек — Бранхауг даде знак на келнера да донесе още вино. — Неприятното в случая е, че той, разбира се, има право. „Нортрашип“ бе създадена, за да управлява онази част от норвежкия търговски флот, която немците още не бяха завзели. Организацията имаше отчасти политически, отчасти търговски интереси. Британците например платиха големи суми на „Нортрашип“ за поетия риск да използват норвежки кораби. Но вместо да се разплатят с екипажите, парите отидоха право в касите на държавата и параходните дружества. Говорим за няколкостотин милиона крони. Моряците от военния флот се опитаха да заведат дело, за да си получат парите, но загубиха във Върховния съд през 1954 година. Едва през 1972-а Стуртингът прие закон, че моряците имат право на тези средства.
— Този мъж сигурно не е получил нищо. Понеже е бил в Китайско море и го торпилирали японците, а не немците, както обясни той.
— Как му беше името?
— Конрад Оснес. Почакай да ти покажа писмото. Беше изчислил всичко с лихвите и с лихвите на лихвите.
Наведе се към чантата си. Мишниците й бяха малко отпуснати. Трябва повечко да спортува, помисли си Бранхауг. Четири килограма по-малко и Ауд Хилде щеше да бъде просто пищна, а не… дебела.
— Чудесно — махна той. — Няма нужда да ми го показваш. „Нортрашип“ е подчинена на Министерството за търговията.
Вдигна очи към него.
— Той твърди, че ние му дължим парите. Даде ни двуседмичен срок да му ги изплатим.
Бранхауг се засмя.
— Така ли? И защо толкова се е разбързал след шестдесет години?
— Не обясни. Само се закани, че ще си понесем последствията, ако не му платим.
— Боже мили! — Бранхауг изчака келнерът да им налее и се наведе напред.
— Мразя да понасям последствия, а ти?
Тя се засмя колебливо.
Бранхауг вдигна чаша.
— Само се чудя как да постъпим в случая — сподели тя.
— Забрави за това. Аз се чудя за нещо друго, Ауд Хилде.
— За какво?
— Дали си виждала с каква стая разполагаме тук, в хотела.
Ауд Хилде отново се засмя и призна, че не е.
Тридесет и осма глава
Хари въртеше педалите и се потеше, фитнес залата разполагаше с осемнадесет хипермодерни велоергометри, всички заети от възпитани, общо взето привлекателни хора, вторачили се в увисналите от тавана телевизори без звук. Хари наблюдаваше как Елоса от „Експедиция «Робинзон»“ прави знаци, че не може да понася Попе. Не беше нещо ново за Хари. Беше повторение.
„That don’t impress me much!“69, бумтеше от тонколоните.
И то никак, помисли си Хари. Той нито харесваше кънтящата музика, нито стържещия звук, който сякаш идваше от дробовете му. Имаше възможност да тренира безплатно в залата в сградата на полицията, но Елен го убеди да започне да ходи в център „Сатс“. Послуша я, но категорично отказа да се запише на час по аеробика. Да се движи в ритъма на ориенталска музика в такт с тълпа мъже, които до един я харесват, докато пресилено ухилен инструктор го вдъхновява да участва активно с духовити реплики от сорта „трай, бабо, за хубост“, бе за Хари неразбираема форма на доброволно самоунижение. „Сатс“ според неговата гледна точка имаше предимството, че тук може едновременно да тренира и да гледа „Експедиция «Робинзон»“, без да е принуден да понася присъствието на Том Валер, който като че ли прекарваше по-голямата част от свободното си време във фитнес залата на полицията.
Хари хвърли бърз поглед наоколо и установи, че и тази вечер е най-възрастният в салона. Повечето посетители, момичета със слушалки на уокмени в ушите, на равни промеждутъци поглеждаха към него. Не защото зяпаха Хари, а понеже най-популярният комик в Норвегия седеше до него в сив суичър без капка пот под готиния перчем. На скоростомера на Хари премигна съобщение:
You’re training well70.
„But dressing badly“71, помисли си той и погледна към раздърпания си, избелял от пране анцуг, който се налагаше да вдига непрекъснато заради мобилния телефон, закачен на кръста му. А износените маратонки „Адидас“ не бяха нито достатъчно нови, за да са модерни, нито достатъчно стари, за да минат за шикозни. Тениската с марка „Джой Дивисън“, някога осигуряваща му поне малко доверие относно актуалността на модните му възгледи, сега само сигнализираше, че притежателят й от няколко години не е в час със случващото се на музикалния фронт. Но Хари се почувства като пълен — пълен — аутсайдер едва когато телефонът му изписка и той забеляза как към него се впериха седемнадесет укорителни чифта очи, включително и тези на комика. Откачи от кръста си миниатюрната черна дяволска машинка.
69
Това хич не ме впечатлява! (англ.). — Б.пр.
70
Тренирате добре (англ.). — Б.пр.
71
Но се обличате зле (англ.). — Б.пр.