Червеношийката

— Значи вашата колежка е стигнала до извода, че той е фронтовак, така ли? — попита Юл.

— Да.

Юл засмука от лулата.

— Много хора от съпротивата също е трябвало да научат немски — възрази той. — За да се внедрят, да подслушват и така нататък. А забравяте и за норвежците в шведската полиция, намираща се в пълна бойна готовност.

— Значи изводът не е логически издържан?

— Мда, чакайте да поразсъждаваме на глас — предложи Юл. — Около петнадесет хиляди норвежци са се записали доброволци за фронта, но са одобрили седем хиляди и следователно само на тях са им позволили да носят оръжие. Много повече са избягали в Англия и там са се записали като доброволци. И макар че към края на войната в съпротивителното движение е имало повече норвежци, съвсем малко от тях са се докоснали до оръжие.

Юл се усмихна.

— Нека приемем за начало, че имате право. Сега, разбира се, фронтоваците не са отбелязани в телефонния указател като бивши есесовци, но предполагам, сте се досетили къде да търсите?

Хари кимна.

— В архива за държавните предатели. Подредени по имена с всички данни от съдебните процеси. Прегледах ги през последното денонощие, очаквах някои от тях да са умрели, за да ограничим броя им до някаква приемлива цифра. Но сгреших.

— Да, те са доста жилави дяволи — засмя се Юл.

— И сега стигам до обяснението защо ви се обадихме. Вие познавате миналото на фронтоваците по-добре от когото и да било. Искам да ми помогнете да проумея как мислят този тип хора, какво ги мотивира.

— Благодаря за доверието. Хуле, но аз съм историк и не знам нищо повече от останалите за мотивите на отделните хора. Аз, както вероятно знаете, бях в Милург67, и това изобщо не ме прави вещ по въпросите за начина на мислене на фронтоваците.

— И все пак, струва ми се, знаете някои неща, Юл.

— Така ли?

— Разбирате, мисля, какво имам предвид. Направих щателни проучвания.

Юл смукна от лулата си и погледна Хари. В последвалото мълчание Хари забеляза, че някой стои до вратата на всекидневната. Обърна се и видя възрастна жена. Гледаше Хари с меки, спокойни очи.

— Водим сериозен разговор, Сигне — обясни Евен Юл.

Тя кимна ведро на Хари, отвори уста, понечи да каже нещо, но се отказа, когато погледът й срещна този на мъжа й. После кимна отново, тихо затвори вратата и изчезна.

— Значи знаете? — попита Юл.

— Да. Била е медицинска сестра на Източния фронт, нали?

— Край Ленинград. От 1942 година до отстъплението през 1943-а. — Той остави лулата. — Защо търсите този мъж?

— Честно казано, и ние не знаем. Но не изключваме вероятността да се касае за атентат.

— Хм.

— И какво трябва да търсим? Особняк? Мъж, който все още е ревностен нацист? Престъпник?

Юл поклати глава:

— Повечето фронтоваци излежаха присъдите си и после успяха да се приобщят към обществото. Мнозина от тях се справиха изненадващо добре, въпреки лепнатия им етикет на национални предатели. Навярно не е никак странно — често се оказва — именно заможните хора да взимат страна в критични ситуации като например война.