Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Разбирам — повтори Хари.
Веждите й бяха черни и съвършено еднакви. Сигурно са оформени с пинсета, помисли си Хари. Незабележимо оформени.
— Налага се да тръгвам. Трамваят ми…
— Разбирам — каза Хари за трети път, но не понечи да тръгне.
— Надявам се да го намерите. Баща ми.
— Ще успеем.
— Приятен ден. — Чакълът заскърца под токчетата й, когато тръгна.
— Имам малък проблем… — обади се Хари.
— Благодаря за помощта — усмихна се Хари.
— Няма защо. Сигурен ли сте, че няма да се отклоните много от пътя си?
— Няма, нали ви казвам, и без това щях да мина оттам — Хари притеснено погледна крадешком към фините и без съмнение страшно скъпи кожени ръкавици, посивели от мръсотията по задницата на колата му. — Въпросът е дали тази бричка ще издържи дотам — добави той.
— Така е, изглежда тази бричка е преживяла доста — съгласи се тя и посочи дупката на мястото на радиото, откъдето се подаваше сноп червени и жълти жици.
— Разбиха я — поясни Хари. — Затова вратата не се заключва, съсипаха и ключалката.
— Значи сега входът е свободен за всички желаещи?
— Да, така става, като поостарееш.
Тя се засмя.
— Така ли?
Погледна я крадешком за втори път. Вероятно беше от онзи тип жени, които не се променят с възрастта, и от двадесет до петдесетгодишна възраст изглеждат все на тридесет. Хареса профила й, деликатните линии. Кожата й имаше топъл, естествен тен, а не сухия, матов загар, който жените на нейната възраст обичат да си купуват през февруари. Под разкопчаното палто той виждаше издължената й слаба шия. Хари погледна ръцете й, спокойно отпуснати в скута й.
— Червено е — отбеляза спокойно тя.
— Съжалявам — Хари удари спирачки.
Какво прави той? Гледа ръцете й, за да провери дали носи халка? Боже мой.
Той се огледа и веднага се сети къде се намират.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Не, не.
Светофарът светна в зелено и той даде газ.
— Просто имам лоши спомени от това място.
— И аз. Преди няколко години пътувах тук с влака точно след като полицейска кола бе преминала през релсите и се бе забила в стената ей там — посочи тя. — Беше ужасно. Единият полицай все още висеше на кола на оградата, като разпънат на кръст. След това не успях да заспя дни наред. Разправяха, че полицаят, който шофирал, бил пиян.
— Кой го каза?
— Един колега, с когото следвахме. От Висшето полицейско училище.
— Значи сте следвали в Полицейската академия?
— Не, луд ли сте? — засмя се пак тя. На Хари звукът му допадна. — Учих право в университета.
— И аз. Кога сте следвали?
Ах, ти, хитрецо Хуле.
— Завърших през деветдесет и втора.
Хари започна да пресмята. Значи, поне на тридесет.
— А вие?
— През деветдесета — отвърна Хари.
— Значи помните концерта с „Рага Рокерш“ по време на Юстивала74 през осемдесет и осма.
— Разбира се. Бях там. В градината.
— И аз! Беше страхотно, нали? — Тя го погледна. Очите й блестяха.
Къде? — помисли си той. — Къде си била?
— Да, беше хубаво. — Хари не помнеше добре концерта. Но изведнъж се сети за всички почтени дами с леви убеждения, които се появяваха по концертите на „Рага“.
— Но ако сме учили по едно и също време, значи сигурно имаме и много общи познати — подхвърли тя.
— Съмнявам се. Тогава работех като полицай и много-много не се подвизавах из студентските среди.
Известно време пътуваха в мълчание.
— Можете да ме оставите тук — предложи тя.
— Тук ли отивате?
— Да, най-удобно е.
Той сви към тротоара, а тя се обърна към него. Заблуден кичур бе паднал върху лицето й. Погледът й бе едновременно нежен и дързък. Кафяви очи. Изведнъж, съвсем неочаквано го осени дива мисъл: искаше да я целуне.
— Благодаря — усмихна се тя.
Посегна към дръжката на вратата, но не успя да отвори.
— Съжалявам — Хари се пресегна над нея и вдиша аромата й. — Ключалката… — блъсна силно вратата и тя се отвори. Чувстваше се като пиян.
74
Юстивал — съкратено от Юридически фестивал — годишен студентски фестивал, организиран от Юридическия факултет на Университета в Осло. — Б.пр.